Лодки в делтата на Дунав
Дамата с кученцето носи възтясна рокля, огромни тъмни очила, плетена чанта за Фифи и токчета, които я издигат опасно над земята. С премерен жест спира такси и поема в неизвестна посока. По-голямата част от зяпачите наоколо стоят с впечатлени провиснали ченета. Все пак се намираме не на Лазурния бряг, а пред речната гара на Силистра.
Украински дискотечни предупреждения
Това е разнебитена постройка от времето на социализма и мястото, от което може да се стигне до Украйна с „метеор” – кораб на подводни криле. Обясняват ми, че се казва така само ако пътува по река. Ако е по море, се нарича „комета”. Метеорът ще ни отведе за около шест часа до дунавското пристанище Измаил. Оттам до черноморския плаж ни делят само час и половина по неособено гладките пътища на Украйна.
Корабът пътува между Силистра и Измаил около два пъти в седмицата, като пътьом спира в румънския град Галац за митнически формалности. Не е ясно кой и с какви цели го използва. Преди тръгването екипажът е погълнат от подреждането на милиони кашони с евтина българска козметика. Пътниците са заети с подреждането на багажа в коридорчето между седалките, точно като в самолет.
За забава ни пускат драматичен, високобюджетен руски „боевик”, в който главният герой спасява срещата в Италия на Г-8 от нападение на чеченски терористи. Отплаваме!
„Восход 6” лети с 60 км/ч по Дунав. Пейзажът е равен, зелен, с пасящи крави и малки селца. От време на време се чува оглушителен трясък, двигателите и токът спират, а „метеорът” дава заден ход. Обясняват ни, че сме закачили парче боклук, което е придобило страшна сила на удара заради високата скорост.
Галац ни посреща със сгради, обвити в мрежа за ремонт, която се използва за предизборна реклама. Огромни фотографирани глави надничат от фасадите към реката и превръщат „първата линия” на града в дълга промоционална ивица.
Екипажът успява да опази шампоаните от митничарите и отново сме напът. Преди да навлезем в украински води, спираме на баржа, която се поклаща сред водите на Дунав. Пази я зло куче, което буквално се хвърля върху покрива на „метеора”, който се оказва в подножието на по-високия съседен кораб. Оказва се, че тук наливаме по-евтина нафта.
Народни песни за забава на чужденците
Час по-късно стигаме Измаил. Специално за нас заграждат пространството пред „морской вокзал”. На границата ни разпитват подробно какви сме и за какво сме дошли в Украйна. Българите пътуват без визи, но трябва да имат резервация за хотел от местна агенция. Тогава си спомням, че като ученик винаги съм се чудел как може Дунав да минава през Съветския съюз, но ето че вече съм на точното място.
Измаил е на един от каналите на реката, които през делтата на Дунав се вливат в Черно море. Всъщност именно за плажа сме тръгнали. Очаква ни китното селце Приморское и неговите многобройни „бази за отдих”. Обикновено това са поредица от спретнати бунгала, подобни на бидонвилите, с които дълго време беше популярен Ахтопол. Тази част на Черно море се посещава от най-обикновените украинци, молдовци и белоруси. Останалите предпочитат района около Одеса, а върхът на класацията принадлежи на Крим.
Не е съвсем проста работа да се достигне морето на плажа на Приморское. Той е разделен на две от пясъчна коса, където водата е дълбока над кръста. Човек трябва да я изгази, преди да стигне до същинския бряг. В първия момент си мисля, че съм попаднал на плаж на Северно море. Пясъчната ивица е широка неколкостотин метра и ниските постройки на селото съвсем се губят в далечината.
Ако някой ден Украйна се окаже поредното място, където човек трябва да купи имот на морето, инвеститорите ще имат мнооого място за запълване на втора, пета и дванайсета линия. Пространството позволя всякакви волности.
Както си лежа, чувам как приближава автомобил. Ужасен скачам и виждам как на пет метра от кърпата профучава наточена „Лада Самара”, която не се бои от затъване в твърдия пясък.
Не след дълго след нея се задава и моторетка с двама млади. Девойката кара младежа да влезе във водата, за да изпръска с гумите всичко наоколо. Скутерчето обаче не е изчислявано за подобни волности, затова закъсва край брега и се налага да го избутват.
На плажа на Приморское няма спасители, няма джетове, няма „банани”, май почти нищо няма. От магазина човек може да си купи бира и квас в двулитрови шишета, а продавачките са облечени с нови униформи по онзи класически модел. Дискотеките и интернет клубовете се броят на пръстите на едната ръка.
Огън на плажа в Приморское
Хората идват тук, за да почиват с приятели. Вечер палят огньове, пекат месо и картофи и пият лютата водка „перцовка”, която е на символични цени, макар че вътре плува истинска червена чушка. „Пак добре, че не е китайска змия”, подхвърля един приятел, който е падал свидна жертва на екзотичния местен алкохол по широкия свят.
Когато забавленията в Приморское поомръзнат, човек може да се разтуши с разходка до „големия град”. В случая това е Вилково – украинската Венеция. Тя е основана от старостилци липованци, които се установяват тук, когато църквата се настройва съвсем враждебно към тях. Намират убежище сред ръкавите на Дунав.
Мостчета из Дунавската делта
За да се предпазят от водите, започват да трупат земя, която да ги издигне над прииждащите потоци. Така постепенно се образуват каналите, между които са къщите в старата част на Вилково. До 60-те години на ХХ век лодката е по-често срещаният начин за транспорт от автомобила. Но и днес може да се види, че когато едно семейство плава по каналите, жената е тази, която върти греблата. Причината за това е, шегуват се местните, е, че мъжът по цял ден е на работа и затова накрая съпругата си да го превози до дома.
Вилково може и да не прилича много-много на Венеция, но пък хората са приятелски настроени към българите, защото много от съгражданите им са точно такива. В този ъгъл на Украйна и Одеска област живеят бесарабски българи, които с охота заговарят далечните си сънародници. Етническата картина в района е наистина разнообразна. Повече от две трети от хората във Вилково са руснаци, една четвърт – украинци, има румънци, молдовци и гагаузи.
За разлика от другите части на страната тук не може да се отглежда зърно. Затова местните ловят риба, отглеждат грозде и ягоди. Вилково е последният град, преди Дунав да се влее в Черно море. Неслучайно тук е управата на Украинския дунавски биосферен резерват, който е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и опазва делтата на реката. Татару пък е един от островите на Дунав, до които се отбива лодката за разходка.
Пикник с овнешко и риба
На импровизирания пикник се предлага варена риба и овнешко, обилно полети с местното вино. Течността е гъста и сладка и първоначално те заблуждава, че е сок от малини. След първата чаша главата на дегустатора се завърта и започва да блуждае над избуялите треви, пасящите крави, мързеливите костенурки и страховитите комари на Татару.
Разходката из острова освежава, стига човек да не се отчая да си прокопава път между тревите, високи почти два метра. Тинята също крие опасности, защото придърпва като прахосмукачка и ако нямаш късмет, може да останеш без сандал. За да не забравя, че цивилизацията не е много надалеч, дунавският робинзон се натъква на истински находки. Половин трактор, гумени ботуши до кръста и армейски мотоциклет с кош са само някои от трофеите, които чакат да бъдат открити на Татару.
Мотор с кош, изваден от тинята
Понеже реката залива острова през пролетта, находките са покрити с дебел слой от необикновена патина. Изглеждат сякаш някой току-що ги е извадил от трюмовете на „Титаник” и ги е оставил да съхнат на слънце. Преди години държавата решава да се възползва от плодородните земи на острова, които реката залива всяка пролет. Скоро след като отклоняват водите на реката, за да не пречи на селското стопанство, разбират, че като няма наноси, почвата се изтощава бързо.
Вечерта сме отново на плажа на Приморское. Група молдавски дечица е паркирала джипа си напряко и е пуснала на макс „Модърн Токинг”, Си Си Кеч и класическия руски гангестерски хит от преди няколко години „Черный бумер”, в който се пее за мафия и беемвета. Гори огън, цвърчат меса, лее се „най-старата украинска бира – от 1715 година”. Въпреки шумотевицата в тъмната нощ жуженето на комарите се чува отчетливо. Морето обаче не.