Всичко, което сте чували за Венеция, е вярно – и доброто, и лошото. Палацо Дукале, базиликата Сан Марко и Канал Гранде с дворците изглеждат наживо точно толкова впечатляващо, колкото и на снимка. Наистина по вода няма такъв град другаде!
В същото време градът се задавя от туристи и не играе никаква роля в модерна Италия. Стотици жители го напускат всяка година. И е скъпо! Нищо, че има Billa на няколко пресечки от Канал Гранде.
Обаче на всеки пет крачки се спираш, защото виждаш нещо, което си струва. Извън сезона – от ноември до Коледа и от януари до Великден (без карнавала) – Венеция си е изцяло за теб. Ако спиш около града и хващаш автобуса, не е толкова скъпо. Ако си оставиш колата в безбожните паркинги преди лагуната, гледай да не се вижда целия ти багаж вътре.
Сан Марко е всъщност мавзолеят на патрона на града, а в Палацо Дукало са живеели дожите и управляващите съвети. Гондолите са за туристите.
През 726 г. хората от островите късат с Византия и успяват да си извоюват да не плащат мита в търговията с цялата източна империя. Превръщат се в морска сила. След Четвъртия кръстоносен поход се завръщат с кораби, пълни с богатства. След като губят постепенно териториите си от турците през XVI в., венецианците го обръщат на казина и карнавали. Наполеон разваля купона, а после идват австрийците.
Днес 20 милиона души посещават Венеция всяка година. Населението след Втората световна война спада от 170 хиляди на 60 хиляди и мнозина се преселват в Местре и Марджера.
Венеция от рекламните брошури е всъщност половин километър на един – в долната част на Канал Гранде. Кварталът – или сестриере – Сан Марко включва претъпканите площади, кафенета и карнавални сцени. Тук е и най-скъпо.
Базиликата Сан Марко е най-екзотичната от европейските катедрали. Легендата сочи, че Свети Марко акостирал в лагуната, когато ангел му се появил и му казал, че тялото му ще остане тук.
От двете страни на Канал Гранде се точат мостове, дворци, пазарът Риалто… Возиш се най-отзад или най-отпред на градския транспорт – корабчетата вапорето – и зяпаш.
Ако ти писне от тълпите, отиваш на някое от островчетата – Сан Микеле, Мурано, Бурано и Торчело. Гледаш как произвеждат стъкло или дантели. Или отскачаш до Джудека в южната част на лагуната.
Между ноември и февруари високите води често заливат града. Затова разполагат ниски пасарелки над мокрото. Чуеш ли сирената, след 3-4 часа идва вълната. През 2014 г. трябва да е завършена бариерата, която ще опази града от промените в климата, въпреки че над 20 години текат спорове има ли нужда от нея и доколко е еко.
Венеция се специализира в морска кухня, екзотични плодове и тирамису. Лекото шампанизирано вино просеко, ракията грапа и италианските винени сортове бардолино, валполичела и соаве също идват от региона Венето.
Наздраве!