На ски в Алпите 5 – Цилертал

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Няма ли да отидем най-накрая на някое гъзарско място в Алпите, мрънкаше компанията. След като се оказа, че нямаме по 2500 евро на човек за скромна вила в тузарския Лех, се насочихме към най-километровото ски концентрирано място в Австрия.

Да отидем в Цилертал ни провокира германския филм за младата Лиза. Тя „се връща в родното си място Цилертал от големия град, за да сложи в ред нещата, оставени от баща й. Тя е решила да продаде горите, които е наследила. Там Лиза среща Симон, който иска да й помогне и е готов да купи горите. Проблемът е, че не всички в градчето са с добри намерения като Симон. Особено местните хотелиери, които имат други планове за резервата. Когато Лиза открива истината, ситуацията вече е много сложна. Тя е решена да защити резервата, преди да е станало твърде късно. И да установи кой стои зад мистериозен пожар. Накрая Лиза разбира, че красивия Цилертал е мястото, на което принадлежи. А Симон е любовта на живота й.“

Сърцераздирателно, с много общо с живота, но за съжаление филмът съвсем не беше основната причина да отидем в Цилертал.

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Това е една от най-урбанизираните долини в Алпите (барабар със страничната към прохода Герлос). От Фюген до глетчера Хинтертукс местните са прокарали над 670 км писти и 175 лифта. Картата за всичко това струва 244 евро за 7 дни. Ако си със ските на рамо, ще те пуснат безплатно да се возиш и на повечето автобуси и влакове в долината.

Изсипахме се в Цилертал по Коледа и с обичайния бюджет от 100 евро на човек за 7 нощувки, успяхме да си намерим суперуютно апартаментче в къщата на младо семейство в къща, високо над Цел ам Цилер – едно от по-големите населени места в долината. Хората работеха някакви стандартни професии и даваха най-долната част от къщата под наем, за да доизкарат някое евро.

Хванахме, разбира се, и най-малкия сняг от години, като ситуацията в ниското стана от зелена бяла чак към средата на периода.

В деня, в който се изсипа цялата пудра на света и дори временно спряха лифтовете, установихме, че манджата в почти традиционна австрийска селска кръчма на 1800 м струва колкото в съвсем нетрадиционна кръчма в Боровец.

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Гледка от къщата над Цел ам Цилер

Проблемът с безкрайно свързаните една с друга ски зони е, че можеш да се отдалечиш толкова от мястото, откъдето си тръгнал, че да нямаш време да се върнеш. Или пък да ти затворят връзката заради вятър и да се налага да се спуснеш в неизвестно село и да се биеш с останалите скиори като студентче в рейс 94, за да се прибереш със ски буса.

Цилертал Арена предлага безумно спускане към вътрешността на планината, където си казваш, че това е краят… Краят на света, де! На връщане лифтът, който те качва обратно в цивилизацията, прави завой под прав ъгъл. Да живеят смелите инженерни хрумвания!

Друго подобно е Глетчербус – огромни кабинки с двойни въжета, които те издигат на три пъти до 3200 м. Там с почуда установяваш, че вече се налага дори на ледник да хвърлят изкуствен сняг.

Не можахме да открием коледния пазар във Фюген, но пък ни черпиха австрийска крушова ракия за добре дошли и все още ни се радваха, когато си тръгвахме.

На връщане спахме „При хитрата лисица“ в Залцбург, защото карахме ски до последно. И оттам – 12 часа по магистралите до родината!

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *