Маслинени плантации в района на Благоевград, продължителна суша в Добруджа, честа поява на миниторнадо край Созопол. Това са само някои от примерите какво може да се случи в България в следващите години, ако промените в климата се задълбочат.
През 2008 г. Междуправителствената група по промените в климата към ООН потвърди, че промените в климата действително се причиняват от човешкото въздействие. Експертите получиха и Нобелова награда за мир заедно с бившия американски вицепрезидент Ал Гор. Изминаха повече от 30 години, преди учените да постигнат консенсус кой е виновен за промените в климата. Те не могат да бъдат ограничени без съвместните усилия на отделните страни. Но толкова ли страшно ще бъде, ако не се прави нищо по проблема?
Експертите от Националния институт по метеорология и хидрология в България потвърждават, че през последните две десетилетия се наблюдава тенденция за затопляне на страната. От 1856 г. насам десетте най-топли години на Земята са били все през последните 15 години и България не прави сериозно изключение. Минималната температура в страната се увеличава по-бързо от максималната и разликата между двете температури се стеснява.
Според глобалните климатичните сценарии за България към 2050-2080 г. може да има увеличение на средните температури от 2 до 5 градуса, което ще доведе до изместване на субтропичния климат в северна посока. Това означава, че в Южна България ще се наблюдава климата на Северна Гърция, а северно от Стара планина времето ще бъде каквото е в момента от южната й страна. Българските метеоролози предричат, че ще се увеличи честотата на екстремните явления. Дълги периоди на суша ще бъдат последвани от сериозни количества валежи, които ще доведат до наводнения. Ураганните ветрове ще се появяват по-често. Затоплянето на климата ще подпомогне разпространението на нови болести и вредители, които ще издържат на появилите се климатични условия. Същевременно ще изчезнат около 30 на сто от всички растителни и животински видове, защото няма да могат да се приспособят към новите условия.
Дори в момента биолозите наблюдават промени. В Природен парк Българка, разположен в централната част на Стара планина, през миналата година с изненада забелязаха на 1300 м надморска височина един вид див лук, който традиционно се среща в Гърция и Италия.
И как стигнахме дотук? В момента атмосферните нива на въглеродният диоксид са по-високи от когато и да било през последните 420 хиляди години. Той е най-значимият от парниковите газове и причинява повече от 80% от атмосферното замърсяване, свързано с глобалното затопляне. Почти цялото количество въглероден диоксид, излъчван от индустриализираните страни, се произвежда при горенето на въглища, нефт и газ за добив на енергия. Всяка секунда в атмосферата отлитат 800 тона от него.
Според Междуправителствената група по промените в климата към ООН емисиите на въглероден диоксид трябва да се намалят най-малко с 60%, и то само за да се стабилизира концентрацията им в атмосферата на сегашното й ниво. И тъй като незабавно намаляване на емисиите просто не е възможно, данните показват колко много трябва да се направи, за да се спре глобалното затопляне. То причинява топене на ледниците във всички части на света. Така милиони хора са изложени на риск от наводнения, суша и липса на питейна вода. През март 2006 г. е измерена най-малката площ на арктичния лед в историята. Летните температури в европейските столици са се повишили с около 2°C през последните 30 години. Според официалните данни, публикувани през септември 2003 г., летните жеги в Европа са причинили смъртта на 14 800 души само във Франция.
Природозащитните организации предлагат правителствата да си поставят за цел намаляване на консумацията на енергия в домакинствата с поне 1% годишно. Това не изглежда много, ако се замислим над някои примери. Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие показва, че енергията, консумирана от уреди, в «режим на готовност», т.е. изключени, представлява 13% от цялото електричество, използвано за бита. Енергоспестяващите лампи излизат по-евтини в дългосрочен план. Те са доста по-скъпи от обикновените, но с тях накрая се спестяват пари, защото използват само около една четвърт от електричеството, за да произведат същата светлина. Освен това са 4 пъти по-трайни от стандартните крушки. Напоследък ги правят с по-приятна светлина отпреди. Не е нужно да се сменят наведнъж, а постепенно със замяната на всяка изгоряла стара крушка.
За разлика от повечето западноевропейски държави в България не може да се купува «зелено електричество», произведено без изгарянето на изкопаеми горива. В момента от 5 до 11% от тока в страната е произведен по този начин. Количеството зависи от валежите и идва почти изцяло от водноелектрически централи. В България се изграждат и ветропаркове и централи за слънчева енергия. Когато се намират на подходящите места, те помагат да се ограничи изхвърлянето на въглеродния диоксид в атмосферата. Проблем е, че най-ветровитите места в страната съвпадат с местата, където се събират най-много птици . Те са заплашени от въртящите се перки на ветропарковете, каквито се строят например в района на Калиакра. Европейската комисия вече започна наказателна процедура срещу България заради това, което става в района на Каварна.
Тъй като по закон Националната електрическа компания изпупува тока от възобновяеми източници на изключително висока цена, много компании започнаха изграждането на мини водноелектрически централи по долините на десетки реки. За съжаление, производството на това «зелено електричество» често води до намаляване на рибата, пресъхване на традиционните водоизточници в района и постепенна промяна на околната среда на принципа на падащото домино.
В България задължителните екологични оценки за подобни проекти по закон се поръчват и заплащат от предприемачите. Природозащитниците атакуват окончателните решения, но през последните три години почти не е имало случай Министерство на околната среда и водите да отхвърли екологичната оценка на някой проект.
Автомобилите са вторият най-голям причинител на парникови газове. Малцина българи ходят на работа с велосипед, а градският транспорт често е бавен и неподдържан. Задръстванията в големите градове може да променят това. Те доведоха до появата на първите форуми за «съвместни пътувания», при които колеги пътуват заедно с един автомобил, вместо всеки да се вози в собствения си.
Това не е единственият знак, че българското общество се променя. Над 40 града в България се присъединиха към Часът на Земята (Earth Hour) в последната събота на март 2009 г., когато милиони хора по цял свят угасиха осветлението за час като знак, че е време да се заработи сериозно срещу промените в климата.
И макар че срещата на върха за промените в климата в Копенхаген през декември 2009 г. не постигна глобално споразумение по проблема, колелото вече се завърта.