Когато говорим, че Черноморието е презастроено, инвеститорите казват, че това съвсем не е така. Кризата може и да спря попълзновенията им, но нека видим как стана така.
Любим трик за застрояване на Черноморието е дюни държавна собственост да се обявят за нискокатегорийна обработваема земя. Прави се заменка с държавата, на която й се дава също толкова неплодородна земя във вътрешността на страната, срещу което се строи на (почти) на първа линия.
Същият номер се прави с дюни, които се водят държавен горски фонд. Пак се прави заменка с държавата срещу много ниска цена.
Разбира се, тия заменки не може да ги направи абсолютно всеки. По веригата е много вероятно (пиша го така, защото нямам доказателства за всяка сделка) да се облагодетелстват допълнително различни длъжностни лица.
По всяка вероятност цената пак излиза добра, особено ако в схемата участват и местни партийни лидери, някои от тях, обиколили повече от една партия.
На много места местни хора получиха земя чрез реституция, в много случаи на принципа „трима свидетели“. Три баби декларират, че твоята баба е имала нива на брега на морето, или направо върху дюните. Съответно твоята баба декларира същото на „колежките“. И хоп – уреждаш се с парцел на плажа.
Държавата тепърва ще картира дюните, защото по закон те са само държавни, не могат да се продават, нито застрояват. През това време обаче много дюни отидоха зян. И това няма да е краят.
Много собственици на земи – на Иракли, на Корал – се оплакват, че ужасни, гадни хипари си опъват палатките и оакват терените им. Докато чакат да шитнат имотите, придобити по един или друг начин, те не си правят труда да построят къмпинг и да взимат парите на хипарите. Това е само идея, не е обвинение 😉
На някои места – например, Камчийски пясъци – сивите дюни (демек пясък, покрит с редки растителни видове) вече са изкарани ниви ниска категория, придобити са със заменки, вкарани са в регулация, имат разрешения за строеж и само катастрофата на пазара за имоти все още не е вкарала багерите в тях.
На трети места – например Карадере – се опитват да преправят бомбастичните проекти на по-скромни (но не по-малко гигантски), за да шитнат поне нещо от тях.
Има и един тънък момент:
Разрешението за строеж губи правно действие, ако до 3 години от издаването му не започне строителството или когато до 5 години от издаването му не е завършен грубият строеж на сградата, включително покривът.
В срок от една година от изтичане на разрешението за строеж то може да бъде презаверено. Ако се изпусне и този срок, то целият одобрен проект става невалиден и цялата процедура трябва да започне отново с одобряването на нов проект.
Така че не всичко е загубено. Дотогава гледайте тв рекламата на ИКЕА „Много си малка да ходиш на Слънчев бряг“. Много от дюните там вече ги няма, както и откъм новия град на Несебър. Проверявайте всеки слух за застрояване на любимото ви място край морето и вдигайте шум.
Оплакването на маса с приятели и роднини не е достатъчно.