Дюните срещу Алепу

Вчера бях за първи път от доста време по тези места по Черноморието, където са ме водили като малък, после – като студент… И какво да видя – осрали са всичко!

Гробище за бунгала на „Каваците“

Не че не си знаем, че Черноморието е уродлива картинка. Не че мнозина целенасочено го отбягват и са намерили убежище по средния и левия ръкав.

От най-близкия до София плаж

На Халкидики, имам предвид!

Дюните на Алепу вчера

Още си спомням, когато като деца се търкаляхме от високите дюни край Несебър. Сега ги няма. На тяхно място има стена от пакетни хотели.

„Каваците“ и застроеното на Буджака

Още си спомням как вадехме и печахме миди край скалата на плажа на Райския залив, южно от Созопол. А сега е така ограден от ризорти и хасиенди, че може да го стигнеш само и единствено откъм морето!

И пак от Алепу

Още си спомням високите дюни на къмпинг „Оазис“, които заобикаляш сякаш са планина, за да стигнеш до морето. Сега ги няма – изгребани са и върху основите им има апартхотели.

Булгаристан юбер алес

ОК – къмпинг „Нестинарка“ до Царево никога не ме е кефел много, но да построиш стена от няколкоетажни хотели, които да скриват слънцето следобед на събиращите тен туристи, е канска тъпотия.

С джипа към дюните на Алепу

И какво ми се случва за капак този уикенд? Примирявам се и отивам до „Каваците„, защото едни познати са на тиймбилдинг в някакъв „резидънс“ на N-та линия зад шосето, навътре в гората. От две-три години не съм стъпвал на плажа на „Каваците„, „Смокиня“ и „Веселие“ (или каквото е останало от тях), след като избацаха някакъв апарт хотел на скалите до морето, който бил в държавен горски фонд, продаден чрез заменки.

„Смокиня“ вчера

Откривам, че по плажа се вихрят някакви „зелени, плажни ризорти„, които се рекламират като „тих плаж сред девствени дюни“. „Тихият“ плаж е с десетина открити бара.  „Девствените“ дюни горе-долу са оцелели зад (а на места и под) баровете, видях даже между тях да притичва стресиран заек.

Самотният карач на дълги разстояния

От другата страна на шосето са нацвъкани хотели, вили и странни триетажни постройки в селски стил, до които водят пътища със знаци „забранено“. Не се надявайте да минете по пътя покрай морето – той е затапен след „Дюни“ в курорта „Свети Тома“ и трябва да се върнете обратно на разклона до Созопол, за да продължите на юг към Аркутино и Приморско.

Положението е не по-малко интересно между каквото е останало от къмпингите „Градина“ и „Златна рибка„, северно от Созопол. На всяко черно пътче, което се отклонява от старото шосе, денонощно стои по един гавазин, който събира пари. Хората са си паркирали караваните и кампърите на първа линия до плажа, върху дюните. Искат еко отдих и се опитват да стигнат с колите си баш до водата. Като затънат в пясъка, те молят да ги избуташ не назад към твърдата земя, а напред, към първа линия, защото „там имаме каравана“ и някак трябва да стигнат. След малко окончателно затъват…

Южният край на Шофьорския плаж

Слава богу, на Шофьорския плаж, срещу блатото Алепу, южно от „Дюни“ все още не са построили нищо. Само в долния край, където беше закътаното в зеленина нудистко плажче, са сложили чадърите и шезлонгите за отмарящите в „Свети Тома„. За зла беда ерозията е свлякла част от ската току до тях, но хората се кефят, какво да правят.

„Свети Тома“ се извисява

Защо пиша всичко това ли? Съвсем не само за да се оплаквам колко тъпо е сега и колко хубаво беше в доброто старо време.

Тази седмица парламентарната комисия по инвестиционно проектиране и застрояване на Черноморието ще има заседание, на което ще се представи, обсъди и приеме становище по проекта за решение за налагане на мораториум върху заповедите за премахване и забрана ползването на незаконни строежи в държавни, общински и частни имоти на териториите на рибарските селища, изградени по Черноморското крайбрежие.

Самият проект за мораториум никой не е виждал, но като нищо ще се окаже, че докато управляващите обявяват, че искат да спасят каквото е останало по Черноморието, всъщност искат да оставят гювеча в ръцете на „нашите“ хора.

Е, те пак прекалиха!

Има ли смисъл да ви казвам какво да направим? Още довечера, още утре сутринта…