Адрасан се оказва морско курортче, което силно прилича на ММЦ-Приморско в края на 80-те. Оттам започваме да се изкачваме през хълмовете към хипстърско напоследък селце – Чъралъ, край което са порутените останки на древния Олимпос.
До Адрасан хващаме стоп от изгорялата камилска ферма – местен хотелиер докарва туристите си, за да тръгнат към Гелидония, откъдето ние дойдохме предната вечер.
Курортчето се оказва доста лежерно, предимно с каменни бунгала и малки хотелчета.
В реката са направени изкуствени острови със столчета и масички, така че да можеш да пиеш бири на сянка, на прохладно и на комари.
Адрасан се води в национален парк, но въпреки това лека-полека се разширява. Околностите му естествено са превзети от оранжерии с нафтови печки за отопление в най-студените дни.
Пътеката за съседното село Чъралъ се изкачва през средиземноморска гора. Непрекъснато се изпреварваме с група скандинавски пенсионери. На билото водачът им наклажда огън и набързо пече няколко шиша с телешко. Черпи и нас.
Пътеката после се спуска през изгорели дънери. Внезапно се озоваваме сред развалините на Олимпос от едната страна на реката, която се влива в морето.
Точно на устието е акостирала туристическа шхуна и гледката е нереална.
На другия бряг на реката са разположение поредица от къмпинги с популярните „къщички в дърветата“, обитавани от англоговорящи младежи и девойки.
Олимпос има два входа. Този откъм планината на практика е безплатен. Години изхвърляне на боклук и спане на палатки сред руините (което е забранено не само тук), са задръстили реката с тиня.
Откъм плажа стърчат сериозни византийско-генуезки укрепления.
След това се различават църква, гроб на капитан с епиграф, акведукт.
По-навътре са останките от амфитеатър.
Знае се, че градът е бил разтърсен от земетресение, но постепенно се е възстановил. По-късно удря и второ.
Тогава почти всички жители напускат Олимпос, който носи името на планината над него (и на още 20 в целия древен свят), известна в наши дни като Таталъ Даа.
Плажът на Чъралъ се простира на 3 км.
По него снасят яйца редки видове средиземноморски костенурки. В летните вечери е забранено да са разхождаш по пясъка и да го осветяваш, да забиваш чадъри.
Чъралъ донякъде прилича на Синеморец по съдба. Допреди 20 години до селцето стига черен път, но постепенно бохемите и хипстърите от Истанбул и Анкара го превземат.
Днес над 60 пансиона привличат туристите и въпреки това цените са високи.
Над Чъралъ светят пламъчетата на Химера – така се е казвал и огнедишащият звяр с лъвска глава и предни крака, обитавал планините наоколо. Езиците излизат направо от скалите. Моряците са се ориентирали по светлинката им.
Ако запушиш процепа, спират, но след това се самовъзпламеняват отново. Намирисва на пропан-бутан.
Култът към Вулкан неслучайно е възникнал тук. В наши дни са сложили Химера като лого на най-масовата верига бензиностанции. Русначетата си пекат шишчетата на огънчетата и се снимат за спомен.
Тук срещаме и първите българи – тъкмо са пристигнали за обиколка по Тюркуазеното крайбрежие.
Ликийският път се дели в Чъралъ. Единият ръкав минава покрай гишето на входа на Химера и оттам продължава през византийски храм и толоса на Хефест (Вулкан).
Опъваме палатката в далечния край на плажа, близо до Ликийския път покрай морето. В тъмното камион на „Пътна помощ“ се опитва да изтегли кола, закъсала в пясъка, преди и той сам да се окопае. Накрая всичко завършва благополучно!