Плажът на Чъралъ

Адрасан се оказва морско курортче, което силно прилича на ММЦ-Приморско в края на 80-те. Оттам започваме да се изкачваме през хълмовете към хипстърско напоследък селце – Чъралъ, край което са порутените останки на древния Олимпос.

Дърво, гладко като пластмаса

До Адрасан хващаме стоп от изгорялата камилска ферма – местен хотелиер докарва туристите си, за да тръгнат към Гелидония, откъдето ние дойдохме предната вечер.

Нарове да искаш

Курортчето се оказва доста лежерно, предимно с каменни бунгала и малки хотелчета.

Речно барче

В реката са направени изкуствени острови със столчета и масички, така че да можеш да пиеш бири на сянка, на прохладно и на комари.

Парниците на Адрасан

Адрасан се води в национален парк, но въпреки това лека-полека се разширява. Околностите му естествено са превзети от оранжерии с нафтови печки за отопление в най-студените дни.

Тесняк на пътеката

Пътеката за съседното село Чъралъ се изкачва през средиземноморска гора. Непрекъснато се изпреварваме с група скандинавски пенсионери. На билото водачът им наклажда огън и набързо пече няколко шиша с телешко. Черпи и нас.

Хълмовете над Чъралъ

Пътеката после се спуска през изгорели дънери. Внезапно се озоваваме сред развалините на Олимпос от едната страна на реката, която се влива в морето.

Шхуните пред Олимпос

Точно на устието е акостирала туристическа шхуна и гледката е нереална.

Реката покрай Олимпос

На другия бряг на реката са разположение поредица от къмпинги с популярните „къщички в дърветата“, обитавани от англоговорящи младежи и девойки.

Гробници в Олимпос

Олимпос има два входа. Този откъм планината на практика е безплатен. Години изхвърляне на боклук и спане на палатки сред руините (което е забранено не само тук), са задръстили реката с тиня.

Генуезки руини

Откъм плажа стърчат сериозни византийско-генуезки укрепления.

И още генуезки развалини

Акведуктът

След това се различават църква, гроб на капитан с епиграф, акведукт.

Амфитеатърът

По-навътре са останките от амфитеатър.

Още гробници

Знае се, че градът е бил разтърсен от земетресение, но постепенно се е възстановил. По-късно удря и второ.

Върхът Олимпос

Тогава почти всички жители напускат Олимпос, който носи името на планината над него (и на още 20 в целия древен свят), известна в наши дни като Таталъ Даа.

Плажът пред Олимпос

Скали в морето

Плажът на Чъралъ се простира на 3 км.

Клетка за яйца на костенурки

По него снасят яйца редки видове средиземноморски костенурки. В летните вечери е забранено да са разхождаш по пясъка и да го осветяваш, да забиваш чадъри. 

Още плаж

Чъралъ донякъде прилича на Синеморец по съдба. Допреди 20 години до селцето стига черен път, но постепенно бохемите и хипстърите от Истанбул и Анкара го превземат.

Пансиони да искаш

Днес над 60 пансиона привличат туристите и въпреки това цените са високи.

Плаж безкрай

Химера по тъмно

Над Чъралъ светят пламъчетата на Химера – така се е казвал и огнедишащият звяр с лъвска глава и предни крака, обитавал планините наоколо. Езиците излизат направо от скалите. Моряците са се ориентирали по светлинката им.

 

Нямат спиране

Ако запушиш процепа, спират, но след това се самовъзпламеняват отново. Намирисва на пропан-бутан.

Култът към Вулкан неслучайно е възникнал тук. В наши дни са сложили Химера като лого на най-масовата верига бензиностанции. Русначетата си пекат шишчетата на огънчетата и се снимат за спомен.

Козичка

Тук срещаме и първите българи – тъкмо са пристигнали за обиколка по Тюркуазеното крайбрежие.

Ликийският път се дели в Чъралъ. Единият ръкав минава покрай гишето на входа на Химера и оттам продължава през византийски храм и толоса на Хефест (Вулкан).

Далечният край на плажа

Опъваме палатката в далечния край на плажа, близо до Ликийския път покрай морето. В тъмното камион на „Пътна помощ“ се опитва да изтегли кола, закъсала в пясъка, преди и той сам да се окопае. Накрая всичко завършва благополучно!