На планина на Карибите

Кой да предполага, че най-високият връх на Карибите надвишава Мусала със своите 3087 м. Отгоре на това го изкачихме в компанията на Мис Доминиканска република 2013!

Карибски борове

Пико Дуарте е кръстен на един от доминиканските национални герои. Намира се в средата на планината Кордилера Сентрал. За разлика от останалите високи места в Карибския басейн не става дума за вулкани, а за седиментни и метаморфни скали, които са се издигнали към небето.

Мулета с багаж

Изкачването на Пико Дуарте става задължително с водач, а багажът се пренася с мулета. Заплаща се и такса за националния парк. Организирана екскурзия от столицата Санто Доминго излиза около 150 долара.

Охраната на крайпътен ресторант

Цялото удоволствие отнема три дни и половина.

Палми в джунглата

Вреждаме се в група, която ще качи върха по време на националния празник в началото на май. За наш късмет към бандата се присъединява и Мис Доминикана 2013 в компанията на германец, който е тръгнал да обикаля света без багаж. Тъкмо се връща от съседно Хаити, където е изучавал магьосничество.

Мис Доминикана 2013 в гръб

От Санто Доминго стигаме до планинското градче Харабакоа за около три часа. Мястото е популярно сред местните, които търсят свежест и прохлада в „Доминиканските Алпи„. Местният специалитет е нещо като баница, нещо като сладка питка, която се продава край шосето.

Колмадо е хоремаг, в Ла Сиенага

По разбит път стигаме изходния пункт за върха в селцето Ла Сиенага (1100 м н.в.). Край сградата на националния парк се намира и двуетажен елементарен заслон, където групата ни се разполага на шалтета и чували. Чудесно!

Скаутски събор

За късмет попадаме на националния събор на местните скаути. Те няма да изкачват върха, а ще се разходят до съседна долина. Въпреки това вдигат подобаващ шум.

Планината на този етап прилича на джунгла. Впоследствие се появяват борови гори. За съжаление, голяма част от тях е изгоряла при пожар преди десетина години. Възстановяват се, но ще отнеме много години. В наши дни проблемът е, че сянката е много по-малко, а слънцето стърже кожата безмилостно.

Изгоряла гора

Целта ни в първия ден от изкачването е да достигнем заслона на националния парк при Ла Компартисион. Общо разходката до върха и обратно е 46 км.

Отнема ни почти девет часа да стигнем до голямото празно помещение с няколко почивки и разходки до чешми, от които може да се пие директно вода, без да се третира. Усещането е като да се разхождаш из някакъв екзотичен вариант на Западни Родопи с подобни хълмове до хоризонта, но много по-странна растителност.

Една от спирките

От Ла Компартисион до върха има още около два часа. Там вече има два паметника на Дуарте, единият е буквално чисто нов, от март 2015 г.  Кеф ти в цял ръст, кеф ти – бюст! При добро време се вижда океан и на север, и на юг. Или пък пелената от облаци е непробиваема. Голяма радост!

Двата паметника на върха и един германец

В Ла Компартисион, където спим и втора вечер, осигуряват закуска и вечеря. Ядем някакви печени неща, които не са картофи, но силно приличат. Приказваме си край лагерния огън, който гори под беседка с процеп за дима на покрива.

Храната е калорична

За освежаване по пътя получаваме ананаси и някакви плодчета с формата на малки смокини, но по-ярки на цвят и свежи на вкус.

Игра на бейзбол

Когато им остане свободно време, местните носачи и водачи играят бейзбол, нищо че теренът е съвсем наклонен.

Слушането на музика в заслона е забранено

Пико Дуарте е изкачен за първи път през 1851 г. от британския консул сър Робърт Хърман Шомбургк. Той нарекъл планината Монте Тина и определил височината на 3140 м.

По време на диктатора Трухильо върхът носи неговото име, но впоследствие получава името на Хуан Пабло Дуарте, един от основателите на Доминиканската република.

Разклонът за двата най-високи върха

От другата страна на долината Вайе де Лилис е вторият най-висок връх – Пелона (3084 м). До Пико Дуарте има още няколко маршрута, но всички отнемат повече дни, а палатката е задължителна.

Краят на трека

Нашата разходка завършва с къпане в реката в Ла Сиенага. Пием бира в „джъмбо“ еднолитровка. Кълцаме с мачетата на водачите. Хапваме спагети болонезе. И се радваме на успеха.