Карпатос е малък остров, недалеч от Родос, в отдалечените югоизточни предели на гръцкото Средиземноморие, които почти опират в Турция.
Местните хора са маркирали пътеките почти по целия остров.
Западни чичовци и лелки методично ги обикалят с карта в ръце, вместо да се излежават по финия пясък на южните плажове, скрити от вихъра на досадния егейския вятър мелтеми.
Най-високата точка на Карпатос – вр. Ластос се извисява на 1215 м.
Обаче вместо да го изкачим, ние се забихме в северната част на острова.
От малкото селце Диафани през залива Вананда стигнахме до полуизоставеното Тристомо с няколко вили за лятото и порутени кошари.
Спахме на платото, на около 550 м, докато отгоре прелитаха и отминаваха ниски облаци. (По едно време дори закриха всичко в мъгла, нищо че беше август месец.)
На другата сутрин продължихме към Авлона.
Оттам през превал стигнахме до село Олимбос със счупените му вятърни мелници, баби в народни носии като за снимка, тесни сокаци и манджа от тиквени цветове.
Пътят дотам преминаваше през кошари, неползвани от 50 години, истински калдъръм за преместването на стадата и пустошни гледки, достойни за отдалечена афганска провинция.
След това се возихме отзад на пикапа на чичо Ставри (както условно наричам всички местни нак 60-годишна възраст със засукани мустаци като на Сталин).
А още по-нататък се возихме 18 часа на ферибот за Пирея, който приличаше на морски съд с бежанци и спираше при всяка скала – беше последният уикенд на август и цяла Гърция се прибираше от море.
Я колко телеграфно си започнал да пишеш