Бучедж е вероятно най-посещаваната планина в Румъния, защото до нея лесно се стига от Букурещ. Заплюхме си да качим най-високия й връх откъм замъка на Дракула.
В превод Бучедж значи нещо като „избраната планина“. Смята се, че това е митичната планина Когаион на даките, които са вярвали, че върховният бог Замолксис живее в пещера там, където се консултира с оракули.
Най-интересните забележителности на Бучедж са Сфинксът и Бабеле (бабите) – скални образувания, чиито имена са добре казани като за човешко лице и сгърбени силуети.
Бучедж е заградена от свръхурбанизираната долина Прахова, планините Пиатра Краиулуи и Леаоца. През прохода Бран е минавала границата между Влахия и Трансилвания, която става част от Румъния едва след Първата световна война.
Според някои по билото на Бучедж преминава „сребърният колан на света„. Затова който извърви осемте часа нагоре-надолу от долината Доамнелор (Женска), през най-високия връх Ому (2505 м), „бабите“ и до пещерата Яломица в най-красивата долина Хороабелор се чувства свеж, бодър и ентусиазиран.
Ние откриваме, че на билото Чаушеску е прекарал огромен газопровод, за да снабдява хижата и другите странни сгради върху Ому. Освен това навсякъде се стеле мъгла, а дъждът мокри като за последно.
Тръгваме от доста ниско – от махалата Поарта над Бран, където е прословутият замък на Дракула. Не е сигурно, че ужасният владетел въобще е живял в сградата.
В началото на ХХ в. замъкът е руина, която общината подарява на царското семейство. Регина Мария особено си пада по мястото и прекарва много време в него – според злите езици, за да мърсува далеч от Букурещ.
Маркираните пътеки от Бран до върха са две и стигат за 6-7 ч.
По пътя са чучнати странни заслони – като топки за тенис, но огромни и пластмасови. Връх Ому е още по-необикновено място, а и едната стена на хижата е всъщност скала.
Продължавайки по билото, се вижда кръстът, издигнат на 2291 м, за да се почетата героите от Първата световна война, който стърчи над долината Прахова. От хижа Бабеле и Сфинкса слязохме до хижа Падина, където лятото се организира румънският вариант на Беглика Фест.
На другия ден продължихме към Бран.
Пак има два начина за по 5-6 ч – едната пътека подсича върховете, а другата сече билото през превала Батрина за по-напряко.
Хиксарите се качват с маунтин байкове до Ому, а катерачите се забиват в скалите на Костела на половин час от град Бущени.