Лефкада е любимият гръцки остров в Йонийско море на мнозина. Истината е, че по-скоро прилича на нос, откъснат от сушата, а след това свързан с нея през тунел. Но има поне два чудесни плажа.
На Лефкада се озовахме случайно, докато бягахме от лошата прогноза, която ни изгони от бруталните планини на Северна Гърция. Най-доброто време го даваха за този остров.
Мнозина използват Лефкада за стратегическа база. Санта Маура е венецианското име и на острова, и на замъка от XIV в. Заедно с останалите бастиони той не успява да опази Лефкада от османското владичество.
Венецианците обаче се връщат след няколко века, преди Наполеон да ги изгони през 1797 г. Десетилетие и нещо по-късно британците завладяват йонийските острови, чак до обединението на Лефкада с Гърция през 1864 г.
Името на острова идва от цвета на скалите – lefkás значи горе-долу „бял“. Източният бряг на Лефкада е блатист комарник, но като цяло почвата е плородна и дава маслини, грозде и… кипариси.
Най-чудните плажове в целия йонийски архипелаг заемат западния бряг.
Лефкада не е най-туристическият остров на Гърция. От двата големи курорта Василики (на юг) се слави като най-големия сърф цънтър в Европа.
Нидри пък гледа към десетината романтични островчета по източния бряг. Въпреки че е супер туристическо, градчето пази някаква собствена физиономия, а на 3 км може да се видят и водопади.
Впечатляващият централен „гръбнак“ на Лефкада подслонява традиционни селца, свежи борчета и зелени хълмове.
Мнозина са намирали разрешение на проблема с несподелената любов, като се хвърлят от 75-метровата пропаст на нос Лефкатас. Те следват стъпките на Сафо, която също се води от древната легенда и скача във водите. Байрон минава оттам след много години и описва драмата в стихове.
Истината е, че жреците от храма на Аполон, чиито оскъдни руини лежат наблизо и до днес, са намирали изкупителни жертви – престъпници или луди – за да ги хвърлят от скалите с цел пречистване. В наши дни всеки юли парапланеристите си организират първенство.
Плажовете на Лефкада се придържат към гръцкото клише – невероятно тюркоазени води с каменисти плажове или пясъчни райски местенца.
На север най си струват Пефкулия и Катисма.
Южно от Каламици трябва да се видят Петра и Авали. На юг отдалечените Егремни и Порто Кацики къртят зъби с чук. Край симпатичното градче Агиос Никитас е разположен плажът Милос.
Но Порто Кацики е най-добрият – надвисналите му скали ни спасиха от дъжда, който все пак ни застигна. Слънчева Гърция? Пфу!