Беше по залез слънце. Пилос изскочи пред нас след поредния завой. Направо зяпнахме! Гледка като от „Властелинът на пръстените“. И не беше виновна само 45-градусовата жега.
Пилос е малко градче в областта Месиния, на най-левия ръкав на южен Пелопонес. Разположен е край два средновековни замъка и точно на едно от най-красивите естествени пристанища в Гърция – залива Наварино. Именно там се случва едноименната морска битка от времето на турското робство. На градския площад могат да се видят паметниците на тримата адмирали, командвали британските, френските и руските части.
По антично време Омир възпява „пясъчния Пилос“ на „мъдрия цар Нестор„, чийто дворец е идентифициран на петнайсетина километра от града.
Остров Сфактирия от другата страна на залива пък може да се похвали с антични гробници, параклис и паметник на руските моряци. С маска и шнорхел може да се видят останките на турската флота под водата.
Старият замък в Пилос е построен от венецианците, а новият, над града – от турците през 1572 г. и в наши дни може да се обиколи почти целия, въпреки че през XVIII и XIX век е бил мрачен затвор. Типичните гръцки места за лишаване от свобода разполагат с голям двор, отворен навътре. В Пилос не е така.
Понеже повечето затворници са били от доста лютия район Мани, известен с вендетите и кръвните вражди, те са били пускани да се разхождат в много ограничени периметри, за да се ограничат до минимум убийствата помежду им.