Газопровод и много драки в планината Лисец

Ето как качих най-високия връх на планинката Лисец, наречен Връшник. „Масивът“ е край Кюстендил, точно срещу Осогово: най-напред с новата мотриса на БДЖ бавно и славно до Кюстендил. След това в 11,20 ч с автобус 20 за Гюешево.

Пеперуда

Той спира на ъгъла с автогарата от предгаровия площад на града. С рейса до село Вратца. Оттам с налучкване по черни пътища нагоре към Връшник, а от един момент нататък – направо нагоре през изкуствената борова гора.

От селото до върха е малко под два часа. Отгоре има дървен кръст и си личи, че са секли борчетата, за да се открие гледка към Осогово, където все още белее доста сняг.

От върха в нещо като северозападна посока се спуска горски път, който заобикаля върха от север и за 5 минути стига до Т-образно кръстовище с друг път. Оттам надясно се върви към Кюстендил и след 15-ина минути се стига до превалче. На северозапад има стари къщи, вероятно махала Горна, до които води път. На изток се вижда просека на газопровод, а на североизток тръгва горски път, по който се върви известно време.

После пак с налучкване през гората и билни поляни се намира стар горски път на изток. Той с няколко заобикаляния на долове излиза пак на газопровода. После се спуска надолу и излиза над село Лозно. От Връшник дотук са три часа.

От Лозно е към половин час до гарата на Кюстендил. Върви се по асфалтовия път, под надлеза и покрай казармата. След това обаче на един десен завой на шосето, то се напуска направо, през дерето, жп линията и промишлената зона до гарата.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *