В Никопол едно време произвеждаха батерии и имаше планове да потопят ниските му части, за да направят брутално соц хидротехническо съоръжение между България и Румъния. Далеч по-интересно обаче е платото край града, населявано от лалугери.
Гледано от космоса мястото прилича на крепост с формата на пеперуда. На Земята то е по-скоро поредица от вдлъбнатини, недалеч от турско гробище и чудовищна гледка към отстрещния промишлен румънски Сталкер отвъд Дунав.
Никой местен няма правдоподобно обяснение какви са тези форми, кой си е играл да ги рови, както и никой не си признава, че усеща странна енергия в района. Според плевенски археолози това е най-вероятно османски форт. Източниците, които те цитират обаче, определят, че мястото му е съвсем другаде.
Ако не ви се занимава с догадки, може да слезете в града, за да видите кръстокуполната църква „Св. Св. Петър и Павел“, построена през XIII или XIV в. Никополци й викат „Манастирчето„. Знае се, че е единствената оцеляла част от средновековен манастирски комплекс.
Калето или Никополската крепост над града съдържа руините на големия дворец на Иван Шишман, един от последните български царе.
Градът е включен в Природен парк Персина, който опазва преди всичко този участък на Дунав, прилежащите острови и влажни зони по брега.
По течението на реката лесно се стига до Скалната църква.
Варовиковите й стени крият древни вкаменелости на животни и растения, както и надписи на простаци от съвсем ново време.
В Никопол се намира и гробницата на мюсюлманския светец Али Коч Баба. Според османските архиви от XVI в. той е дервиш, обявен за светец.
Допреди 20 години на хълма с тюрбето му се е издигал вековен дъб, уж израснал от овчарската гега на Али Коч Баба, който я забил там, преди да издъхне. Мюсюлманският светец е почитан като лечител с тържества, които съвпадат с православния Гергьовден.
В южната част на Никопол се намира Смоляновата къща, в която се е укривал Васил Левски.
Интересно място, но хората му намаляват…