Голямата пудра: Спускането от Полежан в Пирин

Гледка от Полежан към Безбог

Гледка от Полежан към Безбог

За спускането на Полежан започнахме да си говорим още първия път, когато отидохме да караме на хижа „Безбог“ в средата на декември. Когато снегът слегна, решихме, че няма какво повече да чакаме.

Нависоко сме тръгнали

Нависоко сме тръгнали

Ставане в 5, оправяне на тъмно, за да не събудим останалите, храна, вода, колани и айдеееее…

Стражите и Южна Рила

Стражите и Южна Рила

Изкачването на Полежан минава през „душегубката“ в началото на склона на връх Безбог. После набързо преминаваме през платото в подножието.

Безбог от Полежан

Безбог от Полежан

Следва драматично катерене по замръзналия склон на Полежан. Някои свалят пантите и драпат нагоре със скиорските обувки. Бордистите забиват колкото могат зъбите на снегоходките. Трети се мъчат с пантите по хлъзгавицата.

Боздаг в дъното

Боздаг в дъното

И тогава изгрява слънцето! Веднага става приятно, оптимизмът избухва и гаааз нагоре!

Мъглица над равнината

Мъглица над равнината

Качваме Полежан за около два часа от хижа „Безбог„. От върха се разкриват гледки през целия Пирин, билото на Южна Рила, Боздаг (Фалакро) и други български и гръцки планини.

Гледка на юг

Гледка на юг

Сваляме коланите, оправяме бордовете и тръгваме с кротка стъпка по козирката от върха към седлото. Щракаме автоматите на площадка малко под ръба и хайдееее.

Седлото и Стражите

Седлото и Стражите

Спускането се оказва доста по-лесно от очакваното. Стражите се зъбят от едната страна. От другата внимаваме за камъни, които стърчат над снега.

От другата страна на Полежан

От другата страна на Полежан

Наклонът не е толкова страшен. Снегът е стабилен.

Билото на Вихрен

Билото на Вихрен

Надолу, надолу, надолу… Подсичаме няколко улейчета, стигаме до връхчето в единия край на „чашата“.

Разбираме се да гоним линията, която ще ни изведе на гората по склона на Безбог, откъдето да се спуснем към междинка.

От това седло тръгнахме

От това седло тръгнахме

Пътьом сечем още няколко улея, минаваме през досаден пасаж с клек. Лично псувам наред, когато трябва да избирам дали да се бухна в снега по склона или да се спася от хватката на растенията. После пантим и гребем снега нагоре, нагоре, нагоре.

И ето ни вече на правилното място. Успяхме!

Да се готви Дисилица.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *