Сплитбордове, чудеса…

Всички знаем, че скиори и сноубордисти много се обичат. Това, което ги сближава, е сплитбордът – сноубордът, който позволява на вторите да пантят като първите.

Априлска зима на хижа „Вихрен“

Април е. Снегът на Пирин си вали. Сутринта направихме много ранен траверс на Стражите от хижа „Безбог„. Герои!

И ето ни следобед на сплитфеста на хижа „Вихрен“ – ежегодната сбирка, на която сноубордистите стават пантаджии. Аз съм си вече пантаджия, борд не мога да карам и не знам защо се пъхам между шамарите.

Много се говори преди време как Цеко накара твърде много хора да не ходят по писти, а да си търсят сами късмета в снега из планината.

Пред хижа „Вихрен“ от друга гледна точка

Пантенето не е проста работа – бъхташ половин ден, за да се спуснеш накрая от върха през яката пудра. Но удоволствието е голямо. А нали всички точно това гоним.

Сплитфестът не просто ти дава възможност да срещнеш готини хора на същия акъл и да пробваш разни нови модели.

Може да се научиш да пускаш рапел с въже и раници за случаите, когато се зачукаш в планината и трябва някак да се спасиш надолу през скални прагове.

От беседка – в ледено бунгало

Други пригодихме беседката зад хижата в ледено бунгало. На сутринта стана -10 – не издържах и се прибрах в хижата с моя чувал за +2 комфортна температура.

Параклисът в снега

Сплитфестърите бяха издълбали и два параклиса в снега в памет на трите момчета, загинали на хижа „Яворов„. Минутата мълчание беше огнено шоу.

Огньове в памет

Най-забавно беше търсенето на заровени пипсове в снега. Съвет – ако искаш да измъчиш хората, закачи пипса на врата на някое куче и го пусни по плаца.

И още огньове

Видяхме и как се гърми еърбег, с който изплуваш над лавината…

Бум и си отгоре на лавината

Наясно сте – готино беше в началото на април. Замечтал съм се нещо за сняг. А за каране ще става чак след четири месеца и половина…