Отивам на каяци по Янтра с колело. Какво ли ме чака от Долна Студена до устието при Дунав?
По никое време посред нощ стигаме до Беляново. Селцето е по средата на маршрута, който се минава с каяци. До реката са направили беседки, сложили са лампа със соларен панел, усвоили са европейски пари за развитие на местния културно-исторически туризъм. Машала!
Опъваме палатките на сянка под дърветата. Комарите идват! Огънят не ги гони. Ментата не помага.
На сутринта се изнасяме към Долна Студена. Под бруталния мост с лястовичките има чудно вирче, в което се утаява водата на цяла Северна България. Чудесно място да скачаш главичка с местните ромски братя и сестри.
Янтра е бърза, мътна, кафява, зелена и няма вкус на гръцко море. Влачи, замята, блъска, удря.
Не си мисли, че може да скочиш по пързалката на баража – водата те смачква и те хвърля върху класическите ръждиви железа, скрити под повърхността. Кога за последно са ти били тетанус? Дано да е било преди по-малко от 10 години.
Каякарите спускат лодките. Аз оправям boardman-а. Ще се видим след половин час на моста на Ценово. Гребането от Долна Студена до Беляново отива към 4-5 часа.
С колело е по-бързо, стига да не решиш да минеш през Обретеник за бира, през Горно Абланово, за да видиш изтребител МиГ-15, пълен с лястовичи гнезда, през Батин за бира по време на спор на турски, и за капак – през второкласен път 52, който е раят на джунглата, смоковете и безмилостното слънце, което някак пече през шумата. Няма вече път 52, джипиесът лъже.
Вечерта в Новград попадаме на кръчма, която не е кръчма. За пиене има, за ядене – само цаца, цаца пане, пилешки дробчета, такива ми ти екстри…
В Беляново ни чака чешма, среднощен хигиенизиращ стриптийз, комари, жадни за плът, мента и бира „Мизия„.
На другия ден се продължава от Беляново надолу към устието на Янтра в Дунав. Пътьом (или по-скоро, реком) се минава покрай 30-метрови скали, после се стига до вирче, където може да се скача, ако не се страхуваш да се порежеш и да се подмиеш с водата от цялата Северна България, която вече знаем, че е почти целебна.
Янтра обаче е вече спокойна и може да се справиш, даже и да се качваш на каяк за първи път.
За шест часа се излиза на Дунав. Отсреща пясъчна коса се е превърнала в нещо като Сен Тропе за местните хора. Опънали са чадъри, коктейли и барбекюта.
Ако си с колело, стигаш до рибарските вилички на ъгъла на Дунав и Янтра по пътя покрай църквата на Кривина.
Време е за сладолед, от който всяка трета опаковка печели още един. И после Търново! Наздраве!