С каяк и колело до ъгъла на Янтра и Дунав

Каяци по Янтра

Каяци по Янтра

Отивам на каяци по Янтра с колело. Какво ли ме чака от Долна Студена до устието при Дунав?

До Дунав трябва да стигнем

До Дунав трябва да стигнем

По никое време посред нощ стигаме до Беляново. Селцето е по средата на маршрута, който се минава с каяци. До реката са направили беседки, сложили са лампа със соларен панел, усвоили са европейски пари за развитие на местния културно-исторически туризъм. Машала!

Плажът на Янтра

Плажът на Янтра

Опъваме палатките на сянка под дърветата. Комарите идват! Огънят не ги гони. Ментата не помага.

Мостът при Долна Студена

Мостът при Долна Студена

На сутринта се изнасяме към Долна Студена. Под бруталния мост с лястовичките има чудно вирче, в което се утаява водата на цяла Северна България. Чудесно място да скачаш главичка с местните ромски братя и сестри.

Добре дошли в Долна Студена

Добре дошли в Долна Студена

Янтра е бърза, мътна, кафява, зелена и няма вкус на гръцко море. Влачи, замята, блъска, удря.

Не си мисли, че може да скочиш по пързалката на баража – водата те смачква и те хвърля върху класическите ръждиви железа, скрити под повърхността. Кога за последно са ти били тетанус? Дано да е било преди по-малко от 10 години.

Каякарите спускат лодките. Аз оправям boardman-а. Ще се видим след половин час на моста на Ценово. Гребането от Долна Студена до Беляново отива към 4-5 часа.

МиГ-15 с лястовички

МиГ-15 с лястовички

С колело е по-бързо, стига да не решиш да минеш през Обретеник за бира, през Горно Абланово, за да видиш изтребител МиГ-15, пълен с лястовичи гнезда, през Батин за бира по време на спор на турски, и за капак – през второкласен път 52, който е раят на джунглата, смоковете и безмилостното слънце, което някак пече през шумата. Няма вече път 52, джипиесът лъже.

В Румъния нещо гори

В Румъния нещо гори

Вечерта в Новград попадаме на кръчма, която не е кръчма. За пиене има, за ядене – само цаца, цаца пане, пилешки дробчета, такива ми ти екстри…

Рибарска виличка

Рибарска виличка

В Беляново ни чака чешма, среднощен хигиенизиращ стриптийз, комари, жадни за плът, мента и бира „Мизия„.

Скали, скали...

Скали, скали…

На другия ден се продължава от Беляново надолу към устието на Янтра в Дунав. Пътьом (или по-скоро, реком) се минава покрай 30-метрови скали, после се стига до вирче, където може да се скача, ако не се страхуваш да се порежеш и да се подмиеш с водата от цялата Северна България, която вече знаем, че е почти целебна.

Натюрморт с лада

Натюрморт с лада

Янтра обаче е вече спокойна и може да се справиш, даже и да се качваш на каяк за първи път.

Край устието на Янтра

Край устието на Янтра

За шест часа се излиза на Дунав. Отсреща пясъчна коса се е превърнала в нещо като Сен Тропе за местните хора. Опънали са чадъри, коктейли и барбекюта.

Атака от косата към брега

Атака от косата към брега

Ако си с колело, стигаш до рибарските вилички на ъгъла на Дунав и Янтра по пътя покрай църквата на Кривина.

Някъде из Търново

Някъде из Търново

Време е за сладолед, от който всяка трета опаковка печели още един. И после ТърновоНаздраве!

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *