Причината да се изсипеш в белгийския град Шарлероа обикновено е, че дотам те е довел нискотарифният полет. С автобус само за час може да стигнеш до центъра на Брюксел, а с влак си на 3 от Люксембург (макар че от летище Франкфурн Хан е по-бързо). Регионът е бил минното сърце на Белгия и е процъфтявал преди години. Сега имаш чувството, че около теб бродят само рано пенсиониран пролетариат и безработни. Но всъщност градът има някакъв брутален свой си чар.
В покрайнините на Шарлероа е белгийската комиксова столица Марсинел. Неслучайно на няколко места в града и особено в парка Астрид може да видите паметници на герои от рисуваните поредици. За съжаление повечето от тях са непознати за българския читател.
Шарлероа е подслонил и музей на фотографията, разположен във вече недействащия неоготически манастир на кармелитките. Върху два декара са изложени над 60 хил. снимки и 2500 модела фотоапарати. Забавното е, че има творби както на фоторепортери, така и на модернисти и сюрреалисти.
Естествено има и Дворец на изящните изкуства, макар че мнозина намират гарата на града за най-приятното място, защото ти позволява бързо да отидеш някъде другаде.
А всъщност Шарлероа е основан от испанците през 1666 г. и е кръстен на Шарл ІІ – последния хабсбургски крал на Испания. Той се възкача на престола едва 4-годишен, но разклатеното му здраве, полови проблеми, невъзможността да дъвче храна и куп други неразбории го лишават от наследник. Все пак доживява до 1700 г., като след смъртта му започва Войната за испанското наследство.
Хубава история за град, който се разпада декадентски, но сякаш с филизи на ново начало.