Гледка отвисоко, откъм стария град

Непрекъснато ще го повтарям – всичко в Италия е история! Дори и в най-скучното на пръв поглед село да попаднеш, пак ще има стара църква, читава винарна или в най-малкото страноприемница, в която се е разиграла сцена от „Декамерон“. Бергамо също крие изненади. Това не е просто градче до летище с евтини полети.

Какво като пиците идват от Юга?

Само на 50 км източно от Милано и в епицентъра на най-индустриализираната част от Италия, Бергамо е страхотно! Средновековният град се извисява на хълма над новия център с монументални сгради от времето на Мусолини и кълдъръмени улички.

Венецианците управляват града повече от 350 г. Затова често по фасадите и градинките може да се види техния лъв, символ на републиката. Засичат се и крепостни стени, вече буренясали, след като французите превземат Бергамо през 1796 г.

Детайл от стария град

Стендал нарича местната Пиаца Векия „най-красивия площад на света“. С библиотека, кафенета и Палацо дела Раджионе мястото е като театрална сцена, особено като припалят уличните лампи вечерта.

Бергамо е роден град на Доницети, който впоследствие се мести в Неапол. Кичозният му паметник е издигнат в църквата Санта Мария Маджоре и включва жалеещи за смъртта му, които чупят лирите си от отчаяние.

Столове в стария град

Градът крие и статуя на човек, провесен с краката надолу. Както и старовремеска зъбчата железница, която бързо те качва на върха на хълма с чудни гледки към урбанизацията в полето и зеленината на планината.

Бергамски крушки

В Бергамо може да пиеш лантерна, която смесва много бяло вино с много червено кампари. Да хапнеш полента е осеи, при която малки пиленца се пържат до такава степен, че хрупаш и кости, и всичко. Или пък да пробваш едноименния десерт с птички по него от бадемова паста.

Може и да се метнеш на автобуса и да се забиеш в Преалпи Бергамасче (или Алпи Оробие), които със своите трихилядници се явяват предбалкан на Алпите.