Какво! Швейцария ли? 2 – Женева

Залез над Женева

Залез над Женева

Женева е абсолютна аномалия. Въпреки че един от всеки трима нейни жители е чужденец, виждаш предимно лица от бялата раса, които си говорят на френски или американски английски.
Градът е разположен на едноименното езеро, откъдето тръгва река Рона. От едната страна се извисяват билата на Юра, а от другата – скалистите върхове на Савойските Алпи.

Въпреки това има нещо, което те кара да не се застояваш прекалено дълго. Това е град за бизнесмените, в който отгоре на това са централите на ООН и Червения кръст.

По-забавните квартали са по поречието на Рона, макар че купонджийското първенство се държи от Каруж. Построен през ХVІІІ в. в сардински стил като декадентско място извън контрола на Женева, днес това е родният дом на дизайнери и творци.

Салон в Женева

Салон в Женева

Символът на града е Водната струя. Тя се появява в края на ХІХ в. като пряк резултат от налягането, предизвикано от хидравличните турбини в Рона, след като занаятчиите са си тръгнали от работа и вече не им трябва речната сила. Впоследствие инженерите правят язовир, който да отнема силата на струята, но тя остава за украса.

В наши дни Водната струя се издига на 140 м височина, докато изхвърля 500 л вода със скорост от 200 км/ч. Ако духа вятър, мокри здраво на сушата.

Женева е център на калвинисткия реформизъм и иконоборческия плам. През 1535 г. жителите на града попиляват катедралата Сен Пиер, разбиват всяка статуя и икона, потрошават органите и варосват украсата по интериора. Тук-таме се запазва по нещо – като ангелчетата, които свирят на музикални инструменти в единия параклис.

Кварталът Каруж е замислен от сардинския крал Виктор Амидеус (управлявал от Торино) през Средновековието. Той го превръща в конкурент на самата Женева и подслонява католици, протестанти, дори евреи. Сградите са ниски, между тях има вътрешни градини. Сега е артистично парти място.

Щраусови яйца

Щраусови яйца

Зъбатият квартал Ле Паки може и да не изглежда красив, но пък е дом на сенегалски и филипински ресторанти, секс шопове и проститутки. В единия му край се крие яхтено пристанище и изкуствен плаж. Отвъд тях започва международният квартал.

Музеят на Червения кръст е впечатляващ. Наредени са например 7 милиона картички с информация за затворници от Първата световна война, за да бъдат проследени след конфликта и да се съберат със семействата си. Поставено е и копие на затворническа клетка 3х2 м, в която са били залостени 17 души – 34-те отпечатъка от стъпки на пода доказват това.

Дворецът на нациите е построен, за да служи на Лигата на нациите, която прераства в ООН през 1945 г. Тук се провеждат многостранните преговори и високопоставените политически игри. Част от сградата е отворена за туристи и разказва интересни истории.

Като тази на Ясер Арафат, на когото Щатите не издават виза и той не може да говори пред ООН в Ню Йорк през 1988 г., затова цялото Общо събрание е закарано до Женева, за да го слуша.

Махаме се от Женева, но оставаме на езерото й.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *