Лунни планини и бели села в Сиера Невада

Най-високата планина на континентална Испания е по-висока от Рила. Селата с бели къщи в подножието й приличат на Лещен. За да е всичко още по-интересно, трябваше да стигнем от Сиера Невада и Алпухарас до Валенсия при следните условия: голяма и семейна (по случайност) кола, тесте карти и много дъжд. И каква стана тя накрая…

Сиера Невада, Кабайо

За да стигнем до южна Испания, летяхме до Бергамо (евтиното летище край Милано). Помотахме се до близкото езеро Ендине, а върховете над 2500 м в района оставихме за друг път. Градът е все така ОК. Накрая спахме на поляната пред мола до летището под грохота на самолети и камиони от магистралата. Утихна за 30 сек. около 4,30 сутринта. Колко народ с ранни полети си я беше заплюл 😉

Трамвайни релси в Севиля

Рано сутринта отлетяхме за Севиля, където нямахме много време за разходки, преди да хванем рейс за Гранада, а оттам – за Тревелез, малко село в предбалкана Алпухарас на Сиера Невада, на 1600 м н.в., построено от маврите и като всички други селца в района е с бели къщи с плоски покриви и тесни сокаци.

След това се шляхме 4 дни из високата планина. Качихме първенеца Муласен (над 3400 м н.в.), както и втория по височина връх Велета. (Между тях по височина стои Ането в Пиринеите). Планината е черна, лунна история, с много камъни, прокопан път под билото от 20-те години и немалко вода. Готино!

Сиероневадски дребен каубой

Срещнахме чехкинчета, видяхме брутален ски курорт с писта 3 пъти по-дълга от Маркуджиците и блокчета на заден план. Направихме траверс по билото и въобще избродихме доста.

Алпухарас

След това слязохме отново в Алпухарас, валя ни кански дъжд от 14 часа, но пък изядохме тонове малини. Установихме се в хотелче в село Пампанейра, ядох алпухарско плато от печен бахур, печена ловджийска наденица, пържено яйце, тънък резен шунка от бут, който виси от стената, и картофи.

На другия ден се разходихме до близкото Бубион и още по-горното Капилейра. Културка, спретно и туристическо, колкото да не се набива съвсем на очи. Запазихме си кола под наем от аерогарата на Гранада за следващите 3 дни.

На другия ден не успяхме да видим мавърския дворец Аламбра в Гранада, защото дават билетите по часове и имаше само за късно. Но пък се разходихме из града и квартала от арабско време. На аерогарата рентакарът не ни призна кредитните карти, та си взехме друг, но имаха само по-големи коли, а тази, която все пак ни дадоха беше с разрязана гума. След лек скандал финиширахме на огромен нов меган сценик, перфектен за 4 човека с раници.Кабо де Гата

Още същата вечер стигнахме до Алмерия, запасихме се с кашкавал, бира и вино и акостирахме в природния парк Кабо де Гата на брега на морето. С огромни широки плажове, малко застрояване тук-там и топла вода. Спахме край старите солници, където сега се въдят розово фламинго и други птици, а една лисица прекоси на 2 метра от спалния ми чувал.

На другия ден разгледахме фара в най-югоизточния край на Иберийския полуостров и изоставена църква и се проснахме на плажа на село Сан Хосе да играем белот и да чоплим семки. Вечерта намерихме най-готиния плаж – Плайазо – с крепост, обърната на вила в единия край, сектанти, които гледаха групово морето. Естествено валя кански дъжд, заради който се скрихме в колата да играем белот, люпим семки (pipas) и да слушаме радио „Куарента принсипалес“ до пълно изтощаване на акумулатора.

На другия ден намерихме езеро от дъждовна вода до нас, затова продължихме към Мурсия. В съботния ден имаше хиляди сватби, а хората бяха тръгнали на пазар. Симпатичен град. Купих си тениска, която не задържа пот, от току-що открития Decathlon в края на града.

Прозорец във Валенсия

Следобед стигнахме и до Аликанте, където качихме крепостта и гледахме още сватби. Вечерта, в падащия дъжд, минахме покрай Бенидорм – рибарско село, което в момента съдържа към 50 броя 40-етажни хотела в залив, голям колкото созополския. Цялото крайбрежие беше така. Селата приличаха на Младост 4, спретнати, но сякаш бомба е паднала и пусти, а плажовете бяха големи. Изкарахме големия дъжд на високо до общинското стрелбище, а на сутринта стигнахме Валенсия.

Хубав град. Реката в центъра е отклонена, а коритото й е превърнато в парк.

Ходихме в Музея на изящните изкуства, пълен с Веласкес и други испански майстори, както и в музея на модерното изкуство, където имаше най-добрите репортажни снимки от града за 2007 г. и фотопортрети. Видяхме и чисто новия Океаниум и Дворец на изкуството и науките почти на устието на реката до морето.

Вечерта се прибрахме кротко в София.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *