Рибар и куче, Иския

Когато човек навършва полукръгла годишнина, е редно да отпразнува събитието в добра компания на романтично място. След два нискотарифни полета и неизбежно спане на меко диванче на виенското летище ето ме в претъпканата лудница из сокаците на Неапол. Мятам раницата на ферибота през залива. Тържествено пристигаме на Просида – най-некомерсиалния остров наоколо. Обаче аз продължавам за Иския.

Пристанището на Просида

Иския е известна с ордите организираните туристи от Севера, лечебните минерални извори и морските курорти. Капри е доста по-богаташки и снобски, но пък си няма Монте Епомео -връх, впечатляващ със своите 789 м и гледка към целия архипелаг. Пътят до горе минаваше през буйна зеленина, а най-високата точка достигнах по залез слънце. Наложи се да питам група съмнителни младежи с кросови мотори накъде е пряката пътека за градчето Форио. И успях да сляза, без да си счупя краката в тъмнината на гъстата гора.

Гледка от Монте Епомео на Иския

Ако не ви се правят екстремни дивотии, може да отидете до Ла Мортела – екзотичната ботаническа градина, създадена от британския композитор Уйлям Уолтън и вдовицата му от Аржентина Сусана. След като Уолтънови се нанасят на Иския, ги последва агитка от писатели, творци и безделници.

Любовни катинарчета на пристанището в Иския

Самата градина е на мястото на бивша кариера за вулканични скали и в нея вирее най-голямата водна лилия на света.

Иския, Кастело Арагонезе

Другата интересна забележителност на Иския е Кастело Арагонезе, свързан с брега с тесен провлак. Представлява комбинация от разрушена цитадела с къщи, които почти я превръщат в село. Катедралата е била разрушена от британците през 1906 г. и сега е само празна черупка.

Наблизо стърчат бивш затвор за политически и злокобни останки от манастир, който е наполовина хотел в наши дни.