Апенините в пълния си блясък

Корно Гранде (2912 м) е най-високият връх на Апенините. Те се спускат като гръбнак по протежението на почти цяла Италия. Не успях да го кача в лед и сняг с маратонки за тичане.  C’est la vie…

Още върхове

Идеята за изкачването на Апенините се въртеше хаотично няколко години. При едно пътуване се прекачвах в Рим. Трябваше да оставя повече време между полетите с евтини авиокомпании, за да съм сигурен, че ще успея. И така си освободих ден и половина за планина.

Магистрала А24 за Апенините

За зла беда полетът за Рим закъсня. Оказах се почти без шанс да стигна навреме на гара Тибуртина, за да хвана автобус за град Акуила, който пристига навреме за последната маршрутка до курорта Фонте Черето.

Все пак си плюх на петите на слизане от влака от летището с надеждата, че автобусът може и да тръгне 5-10 минути по-късно от разписанието. Така и се оказа.

И ето ме само с ръчен багаж, лаптоп, фотоапарат и маратонки за тичане на краката да пътувам за Апенините. Автобусът от Тибуртина за Акуила пътува по-малко от час и половина.

Площадът в Акуила

Акуила е град, преживял разрушително земетресение. Следите още личат в стария център, където повечето сгради все още бавно се възстановяват. Въпреки това хората се разхождат по главната улица, нищо че прилича на строителна площадка.

Хващам последната маршрутка за Фонте Черето. Шофьорката ме пита знам ли къде ще нощувам. Честно казано, не знам, но имам спален чувал. Пътьом се минава през националната лаборатория за високонаучни физични експерименти.

Долината с лифта

Пристигаме по тъмно. Края на май е, но в 21,30 ч. това е положението. От курорта „фунивия“ (или лифт с голяма кабина) те изкачва до платото Кампо Императоре в националния парк Абруцо. Обаче е в профилактика. По пътеката под него може да стигнеш платото за около 2,5 часа. Лошото е, че прогнозата е за гръмотевична буря на другия ден следобед и трябва да съм бърз и яростен.

Още апенински върхове

Решавам да поспя долу, вместо да правя нощно изкачване на платото, и да хвана стоп рано сутринта на другия ден. По шосето от Фонте Черето до Кампо Императоре e 26 км.

Разклонът с „нормалния“ и ненормалния маршрут

В 6 часа съм на линия. Качват ме двама италианци. Те ще изкачват Корно Гранде по улея с панти и ще го спуснат, за да тренират спускане със ски от Монблан. Тук ми светва червената лампичка, че явно около върха ще има доста сняг.

Кампо Императоре и сградите му

Така и се оказва. От паркинга на Кампо Императоре дръпвам бързо нагоре. Има хотел, където партизаните са държали Мусолини затворен известно време. Туристическата хижа в съседство изглежда не работи (2015 г.).

Хижа Дука дели Абруци

За да не подсичам два снежни улея, минавам през хижата Дука дели Абруци. Още малко нагоре и подминавам разклона с нормалния и екстремния маршрут към Корно Гранде.

Това се подсича

Тогава виждам как трябва да подсека огромно поле от фирнован сняг, а после да изкача и стръмен улей. С маратонки няма как да стане. С обувки и котки – да.

А това се изкачва

Така приключението приключи, но поне гледките си заслужават. От Кампо Императоре до Корно Гранде са около 3,5 часа. През лятото било претъпкано с народ по пътеката. Минава се и през участък категория II.

Към Корно Гранде

Корно Гранде представлява четири отделни върха, като Вета Очидентале е най-високият италиански извън Алпите. Изградени са и няколко виа ферати.

Гледка към върховете

А аз си слязох под лифта, докато планинските бегачи го тичаха бързо нагоре. Даже и дъждът не ме хвана. Но каймакът на Апенините остана за друг път.

Още красота

Препоръката: Корно Гранде е най-добре да се изкачи между края на юни и септември.