Площадче в центъра

Гренобъл скромно се е нарекъл столица на Алпите, въпреки че си има достатъчно брутални сиви панелки като в повечето френски градове.

Типичните проходи

Обаче центърът предлага лабиринт от малки улички с модерни и средновековни сгради.

Студенти пред бара

Освен това Гренобъл учи 50 хиляди студенти и по този повод всякакви клъбъри, музиканти, актьори и комици от района се надпреварват да забавляват кого могат.

Коритото на Изер

Сливането на реките Изер и Драк трудно може да се нарече романтично, но около тях има какви ли не ресторантчета, кафенета, книжарнички, арабски дюнерджийниц и други културни благини.

Алтернативна пейка

Изправящият косата „телеферик“ със своите прозрачни яйцевидни кабинки бързо те изкачва от речния кей до стръмните склонове на Бастилията над Изер.

Гушкай чинари, вместо да се возиш на лифт

Гледката е впечатляваща, особено след като бързо прецениш колко ще се сплескаш, ако „яйцето“ падне. Затова има пряка и безплатна пътека нагоре покрай църквата.

Зевзеци

В краката ти остава кварталът Сен Лорен, приютил италианските емигранти в края на XIX в.

Френски шейсетарски шик

В далечината се вижда Монблан, ако времето е ясно.

Среща на площада

Също и проходът, където Наполеон прекосява Алпите напът от Средиземно море и остров Елба, преди окончателно да загуби битката при Ватерлоо само три месеца по-късно.

Един от гренобълските музеи

В музея на Дофините може да понаучим това-онова за планинците, населяващи района около Гренобъл, които карат ски през последните 4000 години и съвсем не престават, след като градът приютява зимната олимпиада през 1968 г.

Да хапнем фондю

Всъщност повечето хора попадат в столицата на Алпите именно защото са дошли да се пързалят за една седмица и по някое време решават да разнообразят зимните вечери с градска разходка вместо с високопланинско киснене в отопляемия басейн след изнурителния ден по пистите.