За Модена се знае в България, след като оперната певица Райна Кабаиванска се заселва в града, за да се появява на сцената на Театро Комунале и други места. Центърът на града е включен в световното наследство на ЮНЕСКО.
Модена се води „духовната столица“ на областта Емилия. Големите автомобилни имена като Ферари, Ламборгини и Мазерати са свързани с града. Всяка пролет Терра ди Мотори изпълва пиаците с класически модели.
Освен с Райна Кабаиванска Модена е известна и с друг оперен изпълнител – покойният Лучано Павароти е родом от града.
Оцетът балсамико е издигнат в култ от готвачите по целия свят, а през май месец в близкия Карпи се провежда фестивалът Балзамика. Посещенията в частните ацетерии е безплатно, но работното време зависи от собствениците им. За големите фенове се предлагат още визити на винарни за ламбруско и млекарни за пармезан.
Туристите са привлечени и от богатите колекции картини и ръкописи на фамилията Есте, пристигнала в града, след като се спасява от Ферара през 1598 г., анексирана от папските държави. Тя управлява града чак до ХIX в. В наши дни центърът е зает от военните, които са оградили голяма част от старите сгради за академията си.
В мрачния зимен ден обикалям из лабиринта от улички в стария център. Хубавото е, че над тротоарите се издигат изпъкналите сгради, които те пазят и от слънце, и от дъжд.
Катедралата на Модена е смятана за една от най-красивите сгради в римски стил и част от световното наследство на ЮНЕСКО. Тя се извисява на Пиаца Гранде.
Порталът на западната фасада е подкрепян от два гневни лъва, работа на Вилиджелмо. Вътре може да се види простичкият каменен саркофаг на Свети Джеминиано, патрон на Модена. Всеки 31 януари тълпите идват на поклонение, а на площада се опва голям пазар. От портата Торре Гирландина и нейните 86 метра се разкрива прекрасна гледка над града.
Мнозина идват в Модена и заради хапването. Хълмовете на Апенините крият ресторантчета с кухня „като на баба“. В менюто има мортадела – студен свински салам с парчета сланина, кориандър и други подправки. Или пък яж кресченте, нещо като арабски хляб със зехтин, чесън, розмарин и пармезан.
По-високо в планината предлагат чиачи – палачинки от кестеново брашно, пълни с рикота и захар. Естествено има и ликьор ночино.