Анталия не е само гара-разпределителна за all-inclusive курортите

Край плажа Коняалтъ

Край плажа Коняалтъ

На връщане от Ликийския път попадаме в Анталия, за да си хванем нощния автобус за Истанбул. Представата, че градът е само някаква гара-разпределителна към всичките all-inclusive курорти, бързо се изпарява.

Фешън в Анталия

Фешън в Анталия

Хвърляме си раниците в пансиона в стария град, наречен Калейджи. Това означава, че е „вътре в замъка“. Най-големият турски град по Западното Средиземноморие може да се похвали с малко пристанище за яхти, оцеляло от римско време. Тогава е било пристанище по принцип 😉

Планината от другата страна на залива

Планината от другата страна на залива

Освен че е един от най-бързо развиващите се метрополоси в Турция, Анталия може да се похвали и с чудесен климат, стига да не е изпепеляващата жега през юли и август.

Местен колорит

Местен колорит

Името на града идва от Аталус II от Пергамон, който го основава през II в. пр. н. е. и го кръщава Аталея. Едва след като погромяват пиратите, римляните обръщат по-сериозно внимание на града.

И за кръстоносци няма място за паркиране

И за кръстоносци няма място за паркиране

Благодарение на стратегическото си разположение Анталия се превръща във важна спирка за кръстоносците.

Римски банкомат

Римски банкомат

Повечето от видимите средновековни паметници са построени от селджуките върху византийски основи. До 1918 г. градът не е особено забележим, дори когато е колония на италианците, която не изкарва дълго.

Частен плаж в Калейджи

Частен плаж в Калейджи

Порутиените кейове на старото пристанище днес са разкрасени от паркове и реставрирани крепостни стени, но основната гмеж е от туристически яхти и малки рибарски корабчета.

Стар град, като в Пловдив

Стар град, като в Пловдив

Докато се разхождаме, попадаме на безплатен концерт с класическа музика. След първото изпълнение част от духовите инструменти започват да недоволстват заради проблеми с озвучаването. След кратка схватка си прибират багажа и се махат. Дотук с концерта.

Часовниковата кула

Часовниковата кула

Основният вход за стария град е Калекапъсъ, „портата на замъка“, край която селджукският султан Аледин Кейкубад построява Йивли Минаре, което е наистина като „нагънато“, както казва името му.

Изгорялата джамия

Изгорялата джамия

Ханът на селджуките е безобразно реставриран в стил „1300 години България“ и целият потънал в магазини за сувенири.

Бани и минаре

Бани и минаре

Над целия цирк може да се открият старите бани и музей пирамида от 1377 г.

Пирамиди, фараони...

Пирамиди, фараони…

Недалеч са портата на Адриан и музеят „Калейджи„, който съдържа част от частната колекция на фамилията Коч, най-богата в Турция и любителка на високата култура.

Кула в парка над морето

Кула в парка над морето

Докато сме в Анталия, се засичаме с традиционния филмов фестивал „Златен портокал“, но не успяваме да срещнем нито една от звездите. За малко изпускаме и шествието със златните статуетки на Венера.

Коняалтънски парапланерист

Коняалтънски парапланерист

Затова пък стигаме бездиханни до приятния каменист обществен плаж Коняалтъ с десетките парапланеристи и кротките семейни пикници.

Звук и светлина по анталийски

Звук и светлина по анталийски

Вечерта попадаме и на представлението на пеещите фонтани, които пръскат вода и светлина в тон с музиката, къде патриотично турска, къде съвсем класическа. Поразени сме от тази проява – все едно сме отново малки деца и годината е 1977-ма.

Хората не искат сложни неща

Хората не искат сложни неща

Този романтичен, старовремески подход към забавленията показва само, че хората обичат простите приятни неща, без значение къде живеят и по кое време.

Ако статията ви е харесала, може да я споделите с бутоните на социални мрежи вляво или да оставите коментар.

1 thought on “Анталия не е само гара-разпределителна за all-inclusive курортите

  1. Ранни записвания

    Уникални снимки споделихте с нас, за което много ви благодаря. Надявам се да продължавате да ни пишете и да пътувате, като ни давате и идеи къде можем и ние да прекараме своите почивки. Хареса ми това, което казвате:

    „Докато сме в Анталия, се засичаме с традиционния филмов фестивал “Златен портокал”, но не успяваме да срещнем нито една от звездите. За малко изпускаме и шествието със златните статуетки на Венера…..“ и мен ме хвана яд, но все пак сте го видяли.

    Преди години и на мен ми се случи за малко да видя известните, но късмет – не стана.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *