Паметникът на нацията в индонезийската столица Джакарта е наричан „последната ерекция на Сукарно„. Местните са разделени за въпросния дългогодишен лидер – или го обичат, или го мразят.
Всички обаче не обичат дъщерята на Сукарно, която също се занимава с политика. Високият 132 м монумент стърчи над площад Мердека. Определено това е най-авангардното творение на бившия президент на страната. Мнозина го намират и за най-подходящото място, което трябва да се показва на туристите в Джакарта.
Изграждането на паметника започва през 1961 г. и свършва чак през 1975 г. Открива го наследникът на Сукарно – Сухарто. Монументът е издигнат с италиански мрамор. Символичният пламък на върха е позлатен с 35 кг от благородния метал.
Паметникът, известен още като Монас, подслонява в подножието си националният исторически музей. Подобно на плевенската Панорама, индонезийското драматично минало е представено чрез 48 диорами. Всички въстания срещу холандците са превъзнесени, но са представени интересно. Сукарно почти не е споменат. Събитията около преврата през 1965 г. са за замазване на очи.
Около паметника са засадени дръвчета за скромен парк. В неделя джакартенци опъват бохчите за пикник, пият супа и играят футбол.