Като набор на годината, в която хунтата убива Салвадор Алиенде, пристигам в Сантяго, изпълнен с малко тягостно очакване. Столицата на Чили обаче прилича много повече на голям метрополис от „първия“ свят, отколкото на град в подножието на Андите.
Всъщност пътеводителите препоръчват да не си губиш много-много времето в Сантяго, а бързо да се забиеш на юг към великата патагонска пустош. Въпреки това чилийската столица постепенно излиза от сянката, която хвърляха върху нея други латиноамерикански големи градове като Буенос Айрес и Рио де Жанейро.
Чилийската икономика се развива устремно, което си личи по новата 300-метрова сграда Гран Торе Сантяго – най-висока в Латинска Америка.
Чили е малко по-скъпо от България и ако пристигаш от Аржентина, си силно потресен, че бутилката хубаво вино удвоява цената си от едната държава в другата.
Сантяго е разположен в подножието на Андите и пейзажът се разкрива най-драматично от върха на Серо Сан Кристобал, хълм, висок 806 метра, приютил паркове, ботанически градини и басейни.
Този септември се навършват 40 години от преврата на Пиночет, свалил избраното правителство на Салвадор Алиенде. Нов музей в стъклена сграда е посветен на над трите хиляди загинали и „безследно изчезнали“.
Друг отблясък от годините на Пиночет е бившият дом на поета Пабло Неруда, спечелил Нобелова награда и привърженик на Алиенде. Къщата е кръстена Заплетенокоската, за да напомня плътната червена коса на Матилде, съпругата на Неруда.
Хубавото на Сантяго е, че когато ти омръзне градския живот, може да отидеш бързо на море или ски. Валпараисо е нещо като тукашния Созопол – артистично място, макар и по-голямо от българския си аналог. Портийо и Вайе Небадо предлагат съвсем прилични условия за спускане по белите писти. Долината Касабланка пък е прикътала лозя и съответните възможности за дегустация.
Външно Сантяго е малко тюрлюгювеч, защото обликът на града се променя от поредицата земетресения и малко разхвърляното застрояване през 60-те и 70-те години.
Контрастът е голям – между моловете в американски стил и старомодните магазинчета в центъра, между фешън кафетата и мърлявките сладкарнички, между красиво поддържаните колониални сгради и лъскавите небостъргачи.
Въпреки това Сантяго е далеч от ножицата между богати и бедни, позната от повечето други места в Латинска Америка.
Компактният стар център предлага забързания площад Пласа де Армас (създаден през 1541 г. от създателя на града Педро де Валдивия, дошъл дотук със 150 войници, след като завладява Куско в Перу), двореца Монеда, превъзходния музей на чилийското предколумбово изкуство, колоритния централен пазар, обрамчения с тополи булевард Аламеда, който цепи града от изток на запад.
Колкото и да е смешно, освен специфичният вкус на купажното вино със сериозно съдържание на сорта карменер, от Сантяго ще ми остане спомен от парковете, в които видях четири години преди София да са поставени обществени уреди за фитнес.