Архив за етикет: Демирказък

Из планините на Анадола 3 – Кападокия

Кападокия съвсем не е планина, но то и Анадола не е много-много намясто в разказите от поредицата „Балкани“. Затова пък след изкачването на Демирказък се спуснахме директно по долината право към ябълковите градини, запасихме се с витамини и поехме към разклона, за да стопираме до разклона за Кападокия. Не щеш ли, докато бяхме на половин километър от разклона, мина маршрутка. Като ни видя, започна да бибитка, но нямахме никакво желание да я гоним. Затова пък тя дойде при нас и ни качи. Това в България нямаше да стане, а иначе сме гостоприемен народ.

Има още

Из планините на Анадола 2 – Демирказък

След драматичното изкачване на Ерджиес бавно и полека се подготвихме за прехвърляне към планината Торос/Тавър/Аладаалар и най-високия й връх Демирказък. Най-напред хванахме маршрутка до Кайсери (целият в прах, с псевдокрепостна стена). Оттам с рейс до град Нийде – на около 100 км. По пътя през цялото време се виждаше Ерджиес. В Нийде ни натовариха раниците на покрива на микробуса до Чамардъ и поехме към село Демирказък или по-скоро разклона за него, на около 4 км от целта. В ранния следобед след 10 минути неуспешен стоп поехме пеша по асфалта.

Има още

Из планините на Анадола 1 – Ерджиес

Всичко започна през есента на 2004 г. на тъмната, дъждовна и пуста нова автогара на София, от която се отправихме с нощен рейс за Истанбул. Планът беше да се моткаме 9 дни из Анадола. Първо трябваше да изкачим най-високия връх на планината Ала Далар, известна още като Торос и Тавър. Той се казва Демирказък и е 3756 м. След това, насъбрали опит, да атакуваме още по-високия Ерджиес, който е половин кратер на изгаснал вулкан с колосалните 3917 м и реално най-високото място, на което съм бил не в самолет. (Е, ходил съм с лифт до Егюи дьо Миди край Монблан, който е 3842 м.) След това идеята беше да се моткаме из Кападокия.

Има още