Някои паркират за цяло лято караваната на къмпинг „Градина“ и прекарват там месеци. Други карат сърф на „Арапя“ до Царево, трети тъжат, че „Делфин“ над Ахтопол и чехкините вече ги няма.

Гера от няколко години живее в САЩ, но всяко лято се връща и ни кара да ходим по южните морета – разбирай на къмпинг „Каваците“ под Созопол. Станало е нещо като традиция вече десет години. А и къмпингът за разлика от много други неща си остава почти един и същ.

Някой път даже се чудим дали въобще са минали толкова месеци от последното стъпване на плажа. Кръчмите са същите, интернет залата е на старото си място, разминаваме се с физиономии, познати от предишните летни ваканции. И като всеки път плодовете в смокиновите горички зад дюните все още не са узрели. И трябва пак да си отбележим в календара за следващото лято да отидем на къмпинг две седмици по-късно, за да приберем реколтата. Има още →