След драматичното изкачване на Ерджиес бавно и полека се подготвихме за прехвърляне към планината Торос/Тавър/Аладаалар и най-високия й връх Демирказък. Най-напред хванахме маршрутка до Кайсери (целият в прах, с псевдокрепостна стена). Оттам с рейс до град Нийде – на около 100 км. По пътя през цялото време се виждаше Ерджиес. В Нийде ни натовариха раниците на покрива на микробуса до Чамардъ и поехме към село Демирказък или по-скоро разклона за него, на около 4 км от целта. В ранния следобед след 10 минути неуспешен стоп поехме пеша по асфалта.
Из планините на Анадола 2 – Демирказък
Вашият коментар
Всичко започна през есента на 2004 г. на тъмната, дъждовна и пуста нова автогара на София, от която се отправихме с нощен рейс за Истанбул. Планът беше да се моткаме 9 дни из Анадола. Първо трябваше да изкачим най-високия връх на планината Ала Далар, известна още като Торос и Тавър. Той се казва Демирказък и е 3756 м. След това, насъбрали опит, да атакуваме още по-високия Ерджиес, който е половин кратер на изгаснал вулкан с колосалните 3917 м и реално най-високото място, на което съм бил не в самолет. (Е, ходил съм с лифт до Егюи дьо Миди край Монблан, който е 3842 м.) След това идеята беше да се моткаме из Кападокия.