Не е трудно да се разбере защо древните са смятали Делфи за центъра на света. А те са си падали по свещени места с впечатляващи гледки. Да видим какви ги е свършил оракулът?
Делфи е драматично заобиколен от отвестните скали на планината Парнас. Напролет всичко е разцъфтяло и дори дъждът носи аромата на новия живот.
Според Плутарх от една от цепките в камъните излизали странни пари, които карали оракулът да издава все по-несвързани, но за сметка на това предсказателни бръщолевици.
Първият оракул в Делфи е бил посветен на Гая (Майката Земя) и Посейдон (Разтърсващият Земята)(Разтърсващият Земята).
Змията Питон, син на Гая, живеела в цепката и комуникирала чрез Питийската жрица. Младият Аполон съсича Питон, докато е с формата на делфин, оттам и името – Делфи.
Оплетени станаха тия митове… Който ги е измислил, със сигурност се е надишал добре със странните газове. В чест на събитията периодично се провеждали Питийските игри. Участниците оставяли купчини с дарове. Лека-полека Делфи се превръща в едно от най-свещените места в Елада, а оракулът добива славата на най-проницателен в света.
В средата на V век пр.н.е. оракулът става причина за войни между Атина, Фокия и Спарта. Филип Македонски по-късно завладява южна Гърция и попилява градовете държави. На политическите интриги на Делфи се слага край.
Чак до римско време оракулът го удря на лесни доходи и гадае за бракове, дългове, пътешествия и подобни битовизми. После Сула разграбва светилището. Нерон се ядосва, че оракулът му предсказва, че ще стане майцеубиец и си тръгва с 500 бронзови статуи. През 391 г. пр.н.е. Теодосий забранява езичеството и… край с Делфи.
Преоткриването на светилището става към края на XVII в., но чак през 1892 г. Френското археологическо училище започва систематични разкопки. В началото може да се видят само очертанията на стадиона и театъра.
Впоследствие неселението на село Кастри, разположено сред руините, е избутано на 1 км, в това, което е днешният град Делфи. Към 1903 г. повечето от разкопките и реконструкциите, които виждаме днес, са завършени.
В сърцето на оракула е светилището на Аполон.
От главния вход Свещеният път се вие натам. От двете му страни са се издигали статуи и съкровищници, дарени от благодарни градове-държави: Атина, Тива, Сифнос… Това е било своеобразна пиар машина колко са били властни и богати.
Амфитеатърът е ставал арена на Питийските игри, които са били нещо като мини олимпийски игри.
По-нагоре е стадионът, който е най-добре запазеният в Гърция. Не го видяхме, защото затварят в 15 ч. и половин час преди това започват да те избутват към изхода.
Успоредно на сегашното шосе се движи павирана пътека за Касталския извор, в който поклонниците са се подмивали преди консултацията с оракула.
А ние се подмиваме на пролетния дъжд и продължаваме пътуването из Гърция, заобикаляйки блокади на селскостопански труженици и струпвания на бежанци по магистралите.
Много интересно място сте писетили 🙂 Последния път когато бях на такова място беше в Турция, и по – точно Анадола, но пак беше също толкова интересно колко това 🙂
Поздрави
Много интересно място сте посетили 🙂
Последния път когато бях на такова място беше в Турция, и по – точно Анадола, но пак беше също толкова интересно колко това 🙂
Поздрави
една малко корекцийка от моя страна: снимката с надпис „Древни колони“ в действителност са останки от храма на Аполон (където е пророкувал делфийския оракул), а снимката с надпис „Светилището на Аполон е като малък Акропол“ е на съкровищницата на Атина.