Знам с какво свързвате Лесбос с мръсното си водопроводническо подсъзнание, но освен на Сафо това е родното място на Езоп, Арион, гръцкия примитивист Теофилос и нобеловия лауреат Одисеос Елитис.
Лесбос е третият по големина гръцки остров след Крит и Евбея. На пръв поглед не изглежда интересен – скали, вулканичен терен, безбрежни полета, солници и дори почти пустиня.
Но погледът се спира на маслиновите горички, някои от тях на повече от 500 години.
Лесбос е и родината на по-читавите узоварни. Заедно с животновъдството, риболова и зехтина това е поминъкът на хората. Туризмът въобще не е основен източник на доходи, а само на десетина процента.
Извън столицата Митилини, Скала Калони и Моливос няма много хотели.
Двата огромни залива – Калони и Йера – не се пресичат от мостове, а и Лесбос е към 70 на 45 км.
Това малко затруднява лежерната обиколка.
Пристигаме по никое време с „лъскавия“ ферибот от Хиос в Митилини. Опъваме палатката на върха на хълма под някаква казарма.
На единия край на залива стърчи византийско-генуезко-отоманската крепост. Навътре се вижда готическият силует на катедралата Св. Атанасий, разпростряла се в единия край на пазара. В града са ремонтирали и турската баня, но Бялата джамия си стои порутена.
В музеите на Митилини може да се видят мозайки от вили от II-III век, както и спасени икони от селските черкви.
Най-красивото село на Лесбос се явява Моливос, известно още като Митимна – поредица от червени покриви, които се изкачват към византийско-генуезкия замък над пристанището.
Преди 1923 г. една трета от местното население са турци. От тях са останали чешми, хамами, калдъръми и покритите с асми пазарни улици.
В къщата на Комнинаки Крали, сега база на студентите по изкуство, може да се видят цели стени и тавани с елементарни рисунки, показващи времето и хората.
Страшно интересно!