Тодорини кукли са красиви скалисти връхчета в Западна Стара планина. Като за всички симпатични български места, и за това се разказват кървави и смъртоносни легенди.
Тодорини кукли се извисяват на 1785 м н.в. между Вършец и прохода Петрохан. Най-южната чучка е и най-високата.
От върховете се разкриват чудни гледки към Ком, Врачански Балкан, Монтана и Берковското поле. В северното подножие на Тодорини кукли е разположен Клисурският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“. По маркираната пътека оттам се стига за около три часа. Петрохан е на два часа, а Вършец – на около четири по няколко начина.
Естествено куклите са кръстени на красивата мома Тодора. По стар български обичай тя не оцелява до края на легендата.
Според едното предание тя нахакано заявила, че ще се омъжи за онзи момък, който посред нощ се качи на върха и остави някакъв нишан. Никой не се навил.
Тогава Тодора тръгнала сама с хурката си. Покорила планината, забила уреда в земята и като тръгнала да се изправя, усетила, че нещо я дърпа надолу.
Решила, че самодиви или зли духове я теглят, отметнала се с все сила и… паднала в пропастта.
Всъщност хурката била закачила полите на Тодора. След време местните открили забития инструмент и със силата на дедукцията стигнали до извода за безвременната гибел на младата жена.
Според друга легенда хубавата Тодора била пастирка на платото. Турци дошли да я отвлекат, но тя се хвърлила в пропастта, за да не се даде.
Трета история включва и Никола, който решил да се венчае скришом за Тодора в Клисурския манастир. Бащата на девойката не бил никак доволен и ги подгонил. Никола изостанал, за да заблуди преследвачите, но те бързо го открили и застреляли. Съкрушена, Тодора закачила чеиза си по „куклите“.
Последиците от голям горски пожар допълват мрачното настроение от историите за злощастната девойка, но за Северозапада така и така няма светъл лъч…