Самос може и да е най-комерсиализираният от източноегейските острови на Гърция, но въпреки пожарите остава зелено място с море и планина.
Преди много години Самос е бил свързан с Мала Азия и планината Микале. В момента протокът, широк 2,5 км, е второто най-тясно място между Турция и Гърция, ако изключим близостта на остров Кастелоризо до Каш.
При управлението на тиранина Поликрат Самос е най-богатият егейски остров. Сред интелектуалците му се броят Епикур, Питагор, Аристарк и Езоп. С възхода на класическа Атина Самос изпада в забвение. През Средновековието дори генуезците го напускат и оставят на волята на пиратите. Едва след 1562 г. гърци християни от различни краища на империята започват да се заселват наново.
В резултат няма типична самоска музика, танци или носии, а имената на селата следват тези на местните кланове.
Фериботите пристигат на пристанищния град Вати, който си няма плаж, но полумесецът му, извъртян около залива, прелива от заведения и магазини. Малките улички на втора и трета линия крият някакъв далечен крайморски чар.
Затова се качваме на рейса и отиваме в Питагорио, най-чутовния курорт на острова, кръстен на математика и основател на доста подчиняващ култ. Преди това на градчето викат Тигани заради жегата, която го наляга през лятото.
Наблизо е замъкът на местния лидер на борбата за независимост Ликургос Логотетис, а след него и акведуктът, дълъг 1040 м. Въпреки че е прокопан през планината от два срещуположно къртещи отбора роби, те все пак успяват да се отклонят само 8 метра хоризонтално и съвсем не отчитат грешка вертикално.
Качваме се от село Пандросос на билото на планината Амбелос в единия край на острова.
По-нататък покоряваме и първенеца Керкис (1443 м н.в.), до който се стига за няколко часа от плажа Воцалакия през манастира Евангелистрия.
Плажът е завладян от инсталациите от пясък, камъни и други плажни потреби на група авангардисти. Някои от творбите им са попадение, други – откровена халтура.
От другата страна на Самос е малко старомодното градче Карловаси, в което има дори университет. Някои от фериботите също спират тук. Смята се, че името на града идва от турското „снежно поле“ и намеква за падащия сняг по седлото на Керкис.
По асфалта може да се стигне до каньона и водопадите Потами, където обикновено влизат туристи от къде ли не само и само да се намокрят до кости. Въжена пътека позволява да се заобиколи студената вода през околните пясъчни хълмове.
След като асфалтът свърши, черен път и пътека водят до Малкия и Големия шейтански плаж. Откъснати от света и напълно незастроени, те са вероятно най-привлекателното място за препичане по целия Самос.