"Не паркирай" в Карловаси

Самос може и да е най-комерсиализираният от източноегейските острови на Гърция, но въпреки пожарите остава зелено място с море и планина.

Гледка от връх Керкис

Преди много години Самос е бил свързан с Мала Азия и планината Микале. В момента протокът, широк 2,5 км, е второто най-тясно място между Турция и Гърция, ако изключим близостта на остров Кастелоризо до Каш.

Лодка в Карловаси

При управлението на тиранина Поликрат Самос е най-богатият егейски остров. Сред интелектуалците му се броят Епикур, Питагор, Аристарк и Езоп. С възхода на класическа Атина Самос изпада в забвение. През Средновековието дори генуезците го напускат и оставят на волята на пиратите. Едва след 1562 г. гърци християни от различни краища на империята започват да се заселват наново.

Плажът Микро Шейтани

В резултат няма типична самоска музика, танци или носии, а имената на селата следват тези на местните кланове.

Задните улички на Вати

Фериботите пристигат на пристанищния град Вати, който си няма плаж, но полумесецът му, извъртян около залива, прелива от заведения и магазини. Малките улички на втора и трета линия крият някакъв далечен крайморски чар.

Тротоар в Питагорио

Затова се качваме на рейса и отиваме в Питагорио, най-чутовния курорт на острова, кръстен на математика и основател на доста подчиняващ култ. Преди това на градчето викат Тигани заради жегата, която го наляга през лятото.

Замъкът на Логоретис

Наблизо е замъкът на местния лидер на борбата за независимост Ликургос Логотетис, а след него и акведуктът, дълъг 1040 м. Въпреки че е прокопан през планината от два срещуположно къртещи отбора роби, те все пак успяват да се отклонят само 8 метра хоризонтално и съвсем не отчитат грешка вертикално.

Акведуктът край Питагорио

Качваме се от село Пандросос на билото на планината Амбелос в единия край на острова.

Параклисът "Св. Илия" навръх Амбелос

По-нататък покоряваме и първенеца Керкис (1443 м н.в.), до който се стига за няколко часа от плажа Воцалакия през манастира Евангелистрия.

Връх Керкис

Плажът е завладян от инсталациите от пясък, камъни и други плажни потреби на група авангардисти. Някои от творбите им са попадение, други – откровена халтура.

Арт от плажа Воцалакия

От другата страна на Самос е малко старомодното градче Карловаси, в което има дори университет. Някои от фериботите също спират тук. Смята се, че името на града идва от турското „снежно поле“ и намеква за падащия сняг по седлото на Керкис.

Водопадите Потами

По асфалта може да се стигне до каньона и водопадите Потами, където обикновено влизат туристи от къде ли не само и само да се намокрят до кости. Въжена пътека позволява да се заобиколи студената вода през околните пясъчни хълмове.

Плажът Микро Шейтани

След като асфалтът свърши, черен път и пътека водят до Малкия и Големия шейтански плаж. Откъснати от света и напълно незастроени, те са вероятно най-привлекателното място за препичане по целия Самос.