Цветна есен над Бракьовци
Бракьовци е неголямо село, южно от прохода Петрохан. Оттам тръгваме за гъби.
Пърхутка 45 номер
Да, знам, че гигантските пърхутки са наистина огромни. Но тази направо ме смая. За сравнение, обувката до нея е 45-ти номер. Не е зле, нали?
Изскочи пред очите ми точно като се изкачихме на билото на Балкана.
Слънцето пробива мъглата
На едната страна стърчи ретранслаторът на Петрохан, на другата – се виждат туристи в индийска нишка, които, както се появиха, така и изчезнаха.
Но така е в Бракьовци. Местните си казват, че селото им прилича на леген, защото е между два баира, които пазят завет.
Тръни за чудо и приказ
Освен стари къщи в Бракьовци има и по-нови вилички. Името на селото идва оттам, че е основано от двама братя. Съборът се казва „пресвета“ и се провежда някоя от неделите през юни.
По черния път почти всяка кола може да стигне до съседното село Брезе.
Есенни листа по сух пустинен вятър
Гледаш ги тия села и си казваш: „Как тъй сме само на 50-ина километра от София“.
Аз съм роден в село Брезе (а и не само заради това) и мога с две ръце да потвърдя, че районът е наистина приказен. Лятото направихме с приятели един чуден преход – Петрохан по историческия път – Бракьовци – Брезе и беше направо приказно! Призовавам всеки да мине от там и да сподели и нашите прижиявявания и емоции от онзи ден.
Бракьовци е моето селце. Селцето е приказнo заслужава си да се види природата там. 🙂