Jедене, пиjене и српска музика

Бяхме чували, че софиянци ходят на кръчма с евтини плескавици и възможност за пушене в сръбския Димитровград. Когато решихме да проверим намясто, избрахме малко по-отдалечени заведения за обществено хранене – в планината.

Чевабджийницата в Кална

Да се забиеш в сръбските селца в подножието на Стара планина е като да отидеш на някое много отдалечено място в нашите Родопи, например. В последните години махалите по пътя към сръбския ски курорт Бабин зуб преживяват бурен възход заради българите, които ги обсаждат за уикенда или дори по-дълго.

Как се стига?

Шофира се към Калотина, минава се границата (около 8:00 и 20:00 часа българско време се сменят бригадите и може да се чака от четвърт час нагоре), заобикаля се Пирот по околовръстното за Белград и след около 15 км се завива надясно по табелата за Княжевац и кафевите означения за Стара планина.

Кръчмата в Кална с яките плескавици

С много дупки и завои се стига до местния център Кална. На площада има конак, разбирай – хан, невероятна пивница, страшна кебапчийница и магазини за хранителни стоки. Сутрин рано може да се хапне цяла тавичка пресен бюрек за около 5 лева, а вечер е време за сандвич с плескавица за 2,50 лв.

Докато следиш новините на голямата плазма, се опитваш да не дишаш, защото в пивницата пушат като за последно. Както казваше баба ми: „Можеш лисици да ловиш вътре“.

Погледай изпод чепа, демек капачката

Бирата половинка в кръчмата е 1,50 лв, а в магазина – наполовина. Естествено, тя е Заjечарско – все пак сме в тази част на Србиjа.

След прелестите на Кална продължаваме нагоре към ски курорта. След около 20 км се вижда разклонение към „етнокуча Срна„. Тя обединява голям двор с басейн, хотелска и ресторантска част с полилеи от еленови рога и БГ мутренски джипове отпред.

Полилей от еленови рога – еко!

Менюто е крайно ограничено въпреки иначе дългия списък от ястия, но със сигурност ти се полагат меса, боб в гювече и салати, като няма порция по-скъпа от 7-8 лв. Понеже сме се появили без резервация, но искат да ни вземат парите, а и има време до времето за вечеря, ни обслужват бързо. За да си тръгнем, ни подюрват, но ни дават две бири Мерак за изпът.

Още по-нагоре по пътя за ски курорта е село Црни врх. В долния му край е хотелът „Шума„, целият в дърво и с атмосфера като от вила за английски скиори в швейцарските Алпи. Фитнесът е скътан в усвоен балкон над реката. Вечеря сервират само на гостите си. На останалите предлагат питиета.

Ума Търман като местна йегермайсторка

„Ждрма“ е другата кръчма и конак в центъра на селото. Цените са нормални. Кантарионът, стомаклията и пелинковацът са по левче и нещо. Рибата идва направо от басейна до паркинга. Е, минала е и през тиган или тава преди това…

Накратко – кеф ти ски, кеф ти вешалици!