Кой ли може да си и помисли, че през Възраждането в трънското село Бусинци са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. Какво може да се види в наши дни местния музей на грънчарството?
Още Константин Иречек забелязва зелените гледжосани съдове на майсторите в Бусинци, които по форма и шарки му се струват старинни. Но още през Средновековието местните вече са известни като грънчари. В „Бусинското евангелие“, което се съхранява в криптата на храм „Св. Александър Невски“ се споменава местен професионалист, дарил „филон басма за помен„.
Грънчарското училище отваря врати в края на XIX в. Единият от основателите му е австриец! Бусинската керамика става известна благодарение на Петър Гигов. Като всеки човек от този край на България и този майстор е бил смятан за чепат инат.
В днешния музей на бусинската керамика може да се видят характерните стомни с дупка в средата, но и всякакви чаши, чинии, гювечи, гърненца и съдове за печене или сушене на прасенца.
Най-типичните бусински грънци са оканичетата – ритуални стомнички за ракия и вино, украсени с пластични фигурки. Използвали са се за сватби и за канене на кумовете.
Защо пък в Бусинци? Богатите глини край селото са най-вероятната причина. Но ако през 60-те години в Бусинци са въртели колелата десетина грънчари, а през 80-те културното министерство отпуска средства за опазване на колекцията на Петър Гигов, в наши дни не е останал и един, който да предаде занаята нататък.
Това, че в Бусинци е било открито първото грънчарско (керамично) училище, не отговаря на истината. Първото училище за грънчари е било в Троян.
За бусинска керамика става дума, не за обикновена керамика.
Съгласна съм, че първото грънчарско училище е било в Троян.
Бусинската керамика е уникално красива и стилна, но Троян също е люлка на керамиката. Аз съм завършила първия випуск на СХУПИ в керамичното училище – Троян и познавах прекрасни майстори грънчари . Благодарение на тях, аз днес изработвам на грънчарското си колело каквото пожелая.
Поклон пред всички български майстори – творци, завещали ни до днес образци, от които да се учим и за които да разказваме.