Както справедливо отбелязват в една своя песен „Кайзър Чийфс”: „Oh my God, I can’t believe it, I’ve never been this far away from home”*. До Великденския остров са си към 5 часа летене от Чили. Пристигаме в тропическа буря.

Рано Рараку

От небето се изсипва нетипичен за сезона потоп, а летището прилича на българска автогара. От прочутите каменни статуи „моаи” няма и следа, затова пък усмихнати хора ненастойчиво предлагат квартири и джипове под наем и ако си избереш, ти окачват гирлянд от цветя. Прочети още »

Нешо не ми се струва нормално в Шефшауен, малкото градче в планината Риф в Северно Мароко, където се добиват две трети от световната ганджа. Бързо разбирам какво е – на никой не му пука за нас. Появата на малката ни групичка където и да било другаде в страната предизвиква стряскащ интерес. И не защото сме българчета (обикновено ни взимат за поляци или унгарци), а защото сме чужденци. Прочети още »

Еверест

Идеята за ходене до Хималаите възникна преди година. Тогава не я гледах много сериозно, защото изискваше много отпуска и много пари. Първият план беше за изкачването на Мера Пийк – един от най-лесните и популярни 6-хилядници на света. Бях чел статия в “Гардиън” за човек, който беше ходил организирано. Върхът присъстваше и в предложенията на британските агенции за трекове, поради което реших, че може и ние да отидем там. Тогава мислех, че може да се оправим и сами, като си носим палатки и минем без носачи.

Впоследствие се оказа, че ходенето на Мера не е проста работа – трябват въжета и други алпинистки истории, с които на мен не ми се занимаваше. Не ми се занимава и сега – ще си остана просто туристче и това е ;-] Прочети още »