Света
Мароканско синьо
Oт Константин Иванов в Света на 10.09.2009
Нешо не ми се струва нормално в Шефшауен, малкото градче в планината Риф в Северно Мароко, където се добиват две трети от световната ганджа. Бързо разбирам какво е – на никой не му пука за нас. Появата на малката ни групичка където и да било другаде в страната предизвиква стряскащ интерес. И не защото сме българчета (обикновено ни взимат за поляци или унгарци), а защото сме чужденци.
Между гърбиците на мароканска камила
Oт Константин Иванов в Света на 30.06.2009
Шшшшшш, побутва ме старият камилар. Буди ни, защото слънцето скоро ще изгрее, а дотогава трябва да сме се качили на върха на дюната. Намираме се в Ерг Чеби, недалеч от алжирската граница. Това парче пясъчна пустиня е едно от двете места в Мароко, където от гърба на камила чужденците могат да почувстват какво е да си сред Сахара.
До подножието на покрива на света
Oт Константин Иванов в Света на 02.04.2009
Идеята за ходене до Хималаите възникна преди година. Тогава не я гледах много сериозно, защото изискваше много отпуска и много пари. Първият план беше за изкачването на Мера Пийк – един от най-лесните и популярни 6-хилядници на света. Бях чел статия в “Гардиън” за човек, който беше ходил организирано. Върхът присъстваше и в предложенията на британските агенции за трекове, поради което реших, че може и ние да отидем там. Тогава мислех, че може да се оправим и сами, като си носим палатки и минем без носачи.
Впоследствие се оказа, че ходенето на Мера не е проста работа – трябват въжета и други алпинистки истории, с които на мен не ми се занимаваше. Не ми се занимава и сега – ще си остана просто туристче и това е ;-]