Типична етърска къща

Етъра е едно от тези вълнуващи соц места, което всеки 35-годишен българин къта в сърцето си като книжка със 100-те национални туристически обекта или снимки с коли от турски дъвки (без майтап цялата колекция от 1 до 50 номер от едно време в наши дни се продава за 500 лв.). Влизаме смело в Етъра, за да ядем захарно коте. (Това не е нов вид сексуална услуга!)

Колелата се въртят

Архитектурно-етнографският комплекс „Етър“ е музей на открито и квартал на Габрово. Пускат го в средата на 60-те, в навечерието на един 9 септември.

Водата движи съоръженията

Както си трябва, показва нагледно българския бит, култура и занаятчийство и е единствената сбирка на народна техника на вода. И всичко работи!

Техниката на Етъра

Централната улица на комплекса е чаршия с дюкяни в 15-ина възрожденски къщи.  В Етъра най-напред са възстановили воденицата, която си е била там и преди комплекса.

Дребни чаркове

После са реставрирали и други местни сгради. Докарали са и оригинални съоръжения, а някои къщи са построени по снимки на обекти от други места.

Бал суджук

В Етъра може да ядеш не само захарна катеричка, но и „бал суджук“ (с гроздова захар). На паркинга се предлага и „бал мъж„, който е сладкиш от млечни продукти.

Захарно коте, anyone?

В наши дни от Етъра започва Природен парк Българка, където може да видиш вековна букова гора с пръснати в нея джелове. Ако не те мързи, Соколският манастир е на един час по маркирана пътека.

Единственото, което разваля детските спомени, е, че в Етъра не продават етър. То и алтай няма, но все пак не сме в Централна Азия.