Трудно е да се направи точен списък на 5-те места в Европа, на които да караш ски този сезон. Обаче ако ти е писнало от селските истории в Банско, спартанските ексцесии на Семково или трамбоването с пантите до Черни връх преди работа всеки вторник, ето списъкът:
1. Ски Амаде, Австрия
Ски Амаде е мрежа от 25 австрийски ски зони, които взети заедно представляват най-голямото пространство за каране в Европа. И ако се чудите какво е Амаде, спомнете си Волфганг Амадеус Моцарт, роден в Залцбург, южно от който са пръснати въпросните ски писти.
Плюсове: Огромен брой немного големи курорти, разнообразие, не е пълно с гъзари, има коледно греяно вино в Залцбург (ако не си шофьорчето).
Минуси: Шофираш поне по 100 км на ден до различен курорт, ако това ти е целта.
2. Лез Арк + Ла План = Парадиски, Франция
Френските курорти Лез Арк и Ла План образуват ски пространството Парадиски с общо 425 км писти.
Лез Арк е смятан за един от типичните френски мегакурорти. Хотелите са бруталистки бетонен авангард, с изключение на Арк 1950, който е най-нов и се води най в алпийско-савойски стил.
Плюсове: Ужасно много километри писти. Типична френска кухня. Евтини пакети по 200 евро на човек за спане и ски пас.
Минуси: До някои писти се стига с няколко прекачвания за около час в едната посока. Французите не обичат да обработват всички писти всеки ден, за разлика от австрийците. Курортите са бетонни чудеса на 60-арския стил. До Франция може да се счупиш от шофиране.
3. Инсбрук, Австрия
Инсбрук определено е австрийската алпийска столица, която отгоре на това е побратимена с френския Гренобъл и на два пъти е домакин на зимна олимпиада – през 1964 и 1976 г.
Ако си базиран в Инсбрук, можеш да хващаш всяка сутрин безплатно автобуси до повечето ски зони, без например Кютай, която е и най-далеч и се води най-високоразположения ски курорт в страната, защото къщите са на над 2000 м. Най-голямата ски зона е на глетчера Щубай, който надхвърля 3000 м надморска височина. Някои от зоните като Нордкете и Зеегрубе са буквално над Инсбрук и за тях се хваща зъбчатка от центъра. Акзамер Лицум е малко по-голяма от Боровец, а останалите са по-скоро с размера на Витоша.
Плюсове: Десетина зони с обща карта, приятелско настроение, голям град за нощен живот, ако са ти останали сили след карането. Стига се за един ден шофиране от София.
Минуси: Трябва или да шофираш всеки ден до курортчетата, или да хващаш (обикновено) безплатен автобус. Повечето са с размера на Боровец.
4. Мадона ди Кампильо, Италия
Фолгарида/Марилева е мястото, ако искаш да караш в италианския турбо мега гъзарски курорт Мадона ди Кампильо, но тати не ти е подарил Q7 за рождения ден.
Двете заедно имат писта, която води към лифтовете на Мадона ди Кампильо. Оттам човек може да стигне с чисто нова кабинка чак в Пинцоло, през две планини в трета.
Плюсове: Много за каране по писти и извън. Италианска атмосфера във всяко едно отношение.
Минуси: В Италия е най-скъпо за каране в сравнение с Франция или Австрия.
5. Цилертал, Австрия
Това е една от най-урбанизираните долини в Алпите (барабар със страничната към прохода Герлос). От Фюген до глетчера Хинтертукс местните са прокарали над 670 км писти и 175 лифта.
Ако си със ските на рамо, ще те пуснат безплатно да се возиш и на повечето автобуси и влакове в долината.
Плюсове: Километри и километри писти. Глетчер. Добре организирано по австрийски.
Минуси: До глетчера трябва да отидеш с кола или да слезеш в долината и да хванеш безплатен рейс.
И един извънреден:
6. Боздаг/Фалакро, Гърция
Ски зоната на гръцката планина Фалакро (или Боздаг) е изцяло върху обли голи хълмове. Влековете работят на дизелови агрегати. Когато има сняг, има и смисъл да се кара. Пистите са дълги над 20 км, макар че са малко по-къси от „Ястребец“ например. Долната станция е на 1720 м. Карахме за 15 евро на ден и на практика нямаше опашки.
Плюсове: Да караш ски в Гърция си е екзотика. Не е далеч от граничния пункт под Гоце Делчев.
Минуси: Трябва да падне много сняг. Склоновете са къси, а съоръженията – старички.