Цветче някакво

Най-високият връх на Еловишка планина се казва Плоча, което е странно – не е нито плосък, нито равен, но поне са го насадили с иглолистна гора.

Експедицията тръгва от село Горочевци, което е доста голямо – разполага дори с кръчма и хотелче. Местните въобще не знаеха за връх Плоча, обявен за най-висок по книгите. Пращаха ни на Руй и бяха уверени, че търсим злато с металотърсач, защото в съседното село вече били открили ;-]

Намерихме върха благодарение на GPS-а. Описанията от книгата „Планините в България”, че до Плоча води немаркирана пътека в посока северозапад, дълга 2,5-3 км, бяха малко общи. Според местните тези места били залесени през 90-те, така че и пътеката сигурно преди е била по-ясна.

Като се застане с лице към кръчмата, по диагонал надясно се вижда заоблен горист хълм, на пръв поглед най-висок от всички наоколо. Според местните това е Голема Куровица. Вляво от него е съответно Малка Куровица. Тръгва се към него с изкачване по черен път към къщите от другата страна на реката и се подминават стар Вартбург и още един, но съвсем разглобен.

След това се подхваща изоставен горски път, който се катери покрай един дол, целият обрасъл с трева и храсталак. По стръмно свлачище се излиза на горски път, явно направен от секачи. Продължава се в посока северозапад.

Пътищата и просеките са много. За около час и нещо се достига най-високата точка – ребро, обрасло с гора. Тръгва се надясно по него и през гората, покрай дива круша, се стига до Плоча.

Върхът е целият в гора, макар че най-отгоре има малка полянка и катурната дървена вишка. Според висотомера е около 1344 метра, макар че в книгите го пише 1329 м.

На слизане се виждат Руй и Ерулска планина. Пътят от Горочевци до Трън е много приятен, макар и поразбит.