Андрос беше малко бонус остров. Попаднах случайно на него, защото ми остана време. Къпах се в хладното априлско море на пясъчния плаж Хриси Амос и прекосих острова по диагонал къде пеша, къде на стоп. Накрая още по-случайно напуснах острова много бързо, слънчасал и червен като панджар 😉
Андрос е вторият най-голям остров от Цикладите и е най на север. Напролет е много зелен и затова е идеален за разходки. Близо е до атинското пристанище Рафина и през уикендите е лудница от столичани.
Входната точка е спокойното градче Гаврио. Недалеч от него е 20-метровата цилиндрична каменна кула, която не е ясно за какво е. Може би е нещо, свързано с антични мини за желязна руда.
Много от тях имат вили из хълмовете. Също като на Тинос и тук се срещат венециански гълъбарници и каменни стени, докарани до изкуство с орнаментите си.
Местните се оказаха доста любезни. Качват те на стоп, канят те на фестивала на селската художествена самодейност.
Или ти разправят как са карали сноуборд в Япония на 5 метра сняг, докато са чакали корабната компания да ги върне до Гърция.
Маркирани са 12 пътеки, които обаче не се поддържат добре и са се захрастили, а най-дългата е над 10 км.
Баци (ударението е накрая) е симпатично малко градче на готин залив със студена вода и гледка към военен кораб.
Но най-приятното място е Хора, до която се стига като прекосиш хълмоевете. Столицата на Андрос е цялата в мраморни плочи. Сградите показват класа от ХІХ в.
Главната улица се спуска към площад Рива, където има статуя в съветски стил на незнайния моряк. Кварталът е бил попилян при взривяването на германски амуниции през Втората световна война.
Някак се е запазила арката мост, която свързва града с останките на „кастро“ от ХІІІ в.
Недалеч е и музеят на модерното изкуство, където имат творби на Пикасо, Матис, Кандински и Шагал. (Не си мислете, че само в онази галерия на „Оборище“ излагат такива неща.)
От двете страни на Хора има малки плажчета, но това под църквата си струва повече.
По маркирана пътека може да стигнеш до манастира Панахрантос – брутален средновековен бункер.
Няма да ти отворят, дори и да са вътре и да е посред бял ден.
От него може да превалиш билото и да се спуснеш към другата страна на острова.
Разходката си струва!