Преди години Цюрих беше сочен за пример като най-чистичкия и ледено ефективен град в Европа. Разправяха даже как през 70-те години туристите се басирали, че ще намерят захвърлена угарка или пакетче от семки.
Днес обаче положението е друго – пускаме се по мултиетническите улици, купуваме си дюнер, уж пием по едно след полунощ и въобще – се потапяме в атмосферата.
Борсата в Цюрих е четвърта в света след Ню Йорк, Лондон и Токио. Голямата търговия със злато и ценни метали също се върти в града. Но Цюрих не е гъзарски град. Духът на протестантския реформатор Хулдрих Цвингли се усеща да витае около банкерите, индустриалците и бизнесмените, които го дават скромно.
Но Цюрих е готин град от двете страни на река Лимнат, с повече от хиляда фонтана и обърнат към езерото Цюрихзее, което е толкова чисто, че официално може да му пиеш от водата.
Средновековният град е точно в центъра и е чуден за разходки с малките калдъръмени улички, симпатични къщи и църкви.
Сядаме в типично кафене с високи тавани, гигантски прозорци с гледка към езерото и ябълков щрудел като за световно. Не е като във Виена, някак по-организирано стои…
Така и не се решаваме да седнем в ресторанта „Блинде Ку„, където ядеш в пълна тъмнина и ти серверат незрящи. Но пък хапваме ръчно направен шоколад.
Ако си падаш до Алберто Джакомети, в цюрихския музей има много негови неща. От катедралата Гросмюнстер Цвингли проповядвал Реформацията.
Марк Шагал пък е стъклописал в църквата Фраумюнстер.
Ленин също я живял в града, както споменава паметна плоча.
А точно на ъгъла е кръчмата, където се е зародил дадаизмът. Класика!