Деволюи е един от по-малките френски курорти. Заедно със съседния Льо Жу де Лу събират 100 км писти, 1000 метра вертикално спускане и горна станция на 2500 м. Една седмица спане и карта за лифтовете – 110 евро на човек в края на март. Далавера!
На Деволюи попаднахме малко случайно. Трябваше ни евтин курорт, със сняг, в източната част на френските Алпи. През февруари във Франция и Италия се бяха изсипали метри пудра.
Но и в края на март планината е зарита от доста сняг, макар и степан заради високите температури.
Като курорт Деволюи започва в средата на 60-те години с построяването на гигантския блок с форма на дъга. (В Бургас има подобен, викат му Краставицата.) Постепенно са изградени още няколко апартхотела. Прокарват писти и в съседния Льо Жу де Лу.
В наши дни общата ски зона разполага с над 50 писти и 25 съоръжения.
Един от лифтовете в Жу редува 6-7 седалки с по една кабинка, за да си на сухо, когато времето е лошо, а няма много хора да се возят.
В горната част на планината екстремна „паничка“ с три завоя изкачва скиорите на шеметно място в бясна долина.
Няколко черни писти също се спускат в бездна, от която на едно място те вади късо влекче.
Деволюи е на практика празен в края на март. Неслучайно пакет карта и спане излиза малко повече от половината от цената само на картата на гише.
Ако човек иска да панти, може да се качи до билото, където са построили изследователска станция. Няколко пъти в седмицата товарен лифт качва материали. През другото време само въжето му виси, за да се чудиш какво се прави на това съоръжение.
Към края на престоя ни пада жълт сняг, примесен с пясък от Сахара. По тези петна вече не може да се пързаляш.
И както навсякъде хората са любезни. Всички съоръжения работят, въпреки че почти няма скиори. Броят на хотелите е съобразен с капацитета на мястото.
А гледките към светлите скали ти топлят душата, даже когато духне леденият вятър.