Участъкът на Ликийския път между Чъралъ и Текирова най-силно се приближава до първоначалната ми представа за маршрута – пътека, която се вие покрай морето със закътани заливчета и топло море, а отзад стърчат брутални върхове.
Сутринта в Чъралъ започва с драматичен тътен – далеч над водата гърми и трещи истинска буря. Така и не стига до брега, но изгревът заблестява като конниците от ада.
Пътеката се провира през бодливия гъсталак, ходи нагоре-надолу, нищо че е край морето. Слънцето безмилостно пече – какво като е почти средата на октомври.
Още на първия по-приятен залив хвърляме тениските и се мятаме в морето. Мътно е, не е като гръцкото, но върши работа.
По-късно излизаме на една от изоставените мини за хром на плажа Маден (минерален, демек). Рибарите са се настанили в единия му край, недалеч от изтърбушена сграда. В нея стърчат цилиндрите на огромен ръждясъл дизелов мотор от Стокхолм, с чиято помощ са трошили камъните.
Ликийският път продължава през горички, плажа с Двата зъба (стърчащи от морето скали), плажа с чучура, чешмата в гората, почивката с двете германски студентки, които бяха хванали евтин чартър в последната минута…
В далечината в морето пак се извива природен катаклизъм – този път под формата на мини торнадо.
Дългият ден приключва в Текирова – наистина невероятен курорт с all inclusive хотели за руснаци.
Непрекъснатата редица гостиницы е наредена като стена покрай плажа.
Зад тях са разхвърляни кичозни пазарчета, на които предлагат шубы, мехи, хавлии и пешкири, злата и други благини. И туристите пазарят.
Напълно каталясали, хващаме стоп със симпатични местни баба и дядо, които ни закарват до входа на алтернативния new age къмпинг Sundance.
Опъваме си палатката извън него, недалеч от пробитата ограда за древния Фаселис.