Уличен сблъсък
Като набор на годината, в която хунтата убива Салвадор Алиенде, пристигам в Сантяго, изпълнен с малко тягостно очакване. Столицата на Чили обаче прилича много повече на голям метрополис от „първия“ свят, отколкото на град в подножието на Андите.
Има още
Плажна глутница
В последния ден по Ликийския път се опитваме да влезем в каньона край Гьойнук, след което решаваме да се отдадем на културна почивка,да гледаме руини и да се къпем в морето чак в Сиде.
Има още
Някои паркират за цяло лято караваната на къмпинг „Градина“ и прекарват там месеци. Други карат сърф на „Арапя“ до Царево, трети тъжат, че „Делфин“ над Ахтопол и чехкините вече ги няма.
Гера от няколко години живее в САЩ, но всяко лято се връща и ни кара да ходим по южните морета – разбирай на къмпинг „Каваците“ под Созопол. Станало е нещо като традиция вече десет години. А и къмпингът за разлика от много други неща си остава почти един и същ.
Някой път даже се чудим дали въобще са минали толкова месеци от последното стъпване на плажа. Кръчмите са същите, интернет залата е на старото си място, разминаваме се с физиономии, познати от предишните летни ваканции. И като всеки път плодовете в смокиновите горички зад дюните все още не са узрели. И трябва пак да си отбележим в календара за следващото лято да отидем на къмпинг две седмици по-късно, за да приберем реколтата. Има още
Местата като Иракли изчезват постепенно от година на година.
Вече не може да се гмуркаш на Райския залив под Созопол, да вадиш миди и да ги печеш на тенекия до големия камък на плажа. После да хрупаш песъчинките, защото морето е било по-бурно, и някой да те кани на коняк по залез слънце на скалите отсреща. Не можеш да усещаш и вибрациите от дискотеките в Созопол, които нощем доплуват от другия край на залива.
И на „Градина“ вече май не е същото, защото излиза, че най-важното е да сложиш огромната тента на първа линия. На „Смокиня“ и „Каваците“ водата е пак толкова прозрачна, че да виждаш щипалките, които те накацват, ако се задържиш повече от половин минута, без да се движиш. Но гледките към строежите на Боджака показват вероятно предпоследното синьо лято на това място.